0 0 гласа

Медийно грамотен е, който

 

 

         Изяснявянето на това, какво точно представлява медийната грамотност предизвиква множество интерпретации. За да се получи най-пълна представа,  добре е  да започнем от малко по-далеч, с разбирането преди всичко друго на грамотността. Не всички хора са се замисляли върху факта, че именно тя векове наред е била признак за интелигентност, социално положение, власт и сила. Една от основните й характеристики е нейната относителност, която е следствие от съществуването на различни степени на грамотност. В днешно време обаче, за да е грамотен човек не е достатъчно да може да пише и чете. С навлизането на все по-нови и нови технологии и усложняването на медийната среда, появата на такъв тип грамотност става неизбежна. Тя разширява основното понятие да се разбира и произвежда писмен текст, до всички форми на комуникация. Включва в себе си умението да се осъзнава и интерпретира влиянието на визуални образи, способността да се разбира как масмедии като телевизията, киното, печатните издания работят, представят различни значения и са организирани и използвани разумно.

         Значението на латинската дума media е носител. Медиите са “пътят”, по който минава информацията, за да стигне до масовия потребител. В този ред на мисли, медийно грамотен е този, който дейно “участва” в обмена на информация- следи, разбира и избирателно възприема това, което медиите му предлагат. Медийната грамотност е обвързана, преди всичко, със способността за работа с компютър и интернет. Това е така, защото по- старите средства за масова комуникация (преса, радио, телевизия) ти представят в достъпен вариант своята истина, която ти възприемаш без много мислене и усилия.

След появата обаче на най- масовата медия в момента- интернет, медийната грамотност става задължително понятие. Сам трябва да си доставиш нужната информация, за което са необходими известни познания и опит.

         Медийната грамотност е почти неразривно свързана с образованието, но това далеч не означава, че тя трябва да обхваща само учениците. Чрез нея деца, възрастни, пенсионери, хора с увреждания и всякакви малцинствени групи получават своята възможност за свобода на идеите. По този начин всички хора ще имат равни права на развитие. Нуждата от по- добро разбиране и работа с медиите се отразява в училищата и университетите и вече в повечето има   обучение по медийна грамотност. То се съчетава с медийното обучение, което е улеснение и за преподавателите, и за учиниците, и по този начин от висшите учебни заведения излизат медийно грамотни хора. Но според мен основното, което движи този тип ограмотяване е интереса, будния ум и желанието да бъдеш “в крак” с най- новото, с модерните технологии, а точно това води човечеството към просперитет. За тези неща няма възрастови ограничения.

Едно е сигурно- медийната грамотност е личен избор, който е продиктуван от желанието за развитие.

         На 01.01.2007г. на България се дава шанс за политически, икономически  и културен прогрес с влизането ни в Европейската общност. Малко хора са се замисляли за връзката, която съществува между Европейския съюз и медиите.

Истината е, че и двете до голяма степен диктуват правилата в света. Европейският съюз е изключително мащабна организация. Състои се от много отделни държави, които са населени с различни в езиково и расово отношение народи. За да е изпълнен смисълът на думата съюз, те трябва да се координират и да осъществяват връзка помежду си. Това е задача, която в по- голямата си част се изпълнява от медиите. Затова и ЕС практикува политика, поощряваща медийното ограмотяване- за да може посланията му да достигнат до всеки “клон от развиващото се родословно дърво на голямото семейство”. Медиите, както и ЕС, ни дават неограничени възможности. Трябва само да се научим да ги използваме.

          Във връзка с разнообразието на страните в Европейския съюз и нуждата те да общуват помежду си, възниква и въпроса за чуждите езици. Те са от изключително значение не само заради нуждата да разбираш другите националности, но за доставяне на по- пълна представа за медиите. Те съществуват по цялото земно кълбо, така че ще бъде доста едностранчиво ако ги разглеждаме само в българския им вариант. Има места, където средствата за масова информация са на истински високо равнище и именно това са развитите държави. Следователно изучаването на чужди езици също има своя принос в медийната грамотност.

         Днес медиите са под закрилата на закона и в повечето страни има свобода на словото и печата, което означава, че всеки може да говори и пише каквото си поиска без това да е истина. Частните медии се борят за вниманието на потребителите, правейки  предоставената информация колкото се може по- интересна. И точно тук се откроява медийно грамотният човек. Всеки може да изгледа едно предаване по телевизията, да си купи един вестник и да го прочете, но какво от това. Чрез интернет ние имаме достъп до такова количество информация, че дори не можем да си представим. Същността на нещата обаче е в това да “изцедиш” стойностното и полезното от “вкиснатата чорба” на различни човешки мниния и нагласи. Медийно грамотният човек знае каква информация му е необходима, знае къде да я намери и как да я използва.

В противен случай се превръща в нещо, което психологията нарича Das Mann- човекът в среден род, който няма свое мнение и взима това на другите, защото да следваш стадото е много по- лесно.

         Медиите са нещо наистина всемогъщо. Те притежават магичната сила да маниполират общественото мнение както си пожелаят. И въпреки това те са нещо положително, нещо без което животът на хората няма да бъде същия. Медиите представляват основния източник на знания и култура за модерните нации, което моментално ги превръща и в нещо задължително за нуждите на обществото.

         Доста трудно е човек да остане извън сферата на медиите при условие, че те са основният източник за разбиране на света около нас и за информиране по абсолютно всички въпроси. Според писателя Алвин Тофлър ние сме поколението на прехода към една нова цивилизация- информационната. Според нейния основен принцип да съществуваш, означава да се развиваш. В противен случай тя те изпраща на дъното. В този смисъл да бъдеш медийно грамотен означава да живееш тук и сега в XXI век.