призрачно-разлято

Мигът на пълната близост и въпреки усетен по най-лекия начин, той кара душата ти да затанцува. Танц, които провокира мисли, навява надежди и те влудява. Онова влудяване, което те обърква и е контолоотнемащо. Тази твоя сила, така успокояваща и караща да те искам, ме влудява. А  късометражното кино, преминаващо затворя ли очи, изписва рисунък на изграрящо юлско слънце, отворя ли ги прогнозата светкавично се променя на мъгла и много сняг. Вървя, а километражът ми не помръдва, говоря, а никой не ме слуша...отпивам от чашата кафе, а органолептично не усещам предишния му ободряващ ефект.