..не намери, това което търсеше и не търсеше, това което намери

Макар и с други тя бе сама..изпитваше онази позната любов-самота. Когато се запозна с него, тя не намери, това което търсеше и не търсеше, това което намери. Търсеше любов, но не беше толкова напреднала да се радва на болката. Душата й закопня за нещо различно, да точно душата...не тялото, то винаги следваше душата й, а когато имаше изключения, тя си намираше причина да се влюби. И двамата търсеха пристанища за душите си и си въобразиха че един в друг ще ги открият. Изживяха едно ефимерно приключение, на което му се виждаше края преди да беше започнало. След края на краткото удоволствие, тя пострада..месец два и беше криво ( и още ). Бе открила радоста от болката чрез пътуването, тя четката и платното. Отвори пътната карта, но беше твърде афектирана, за да избере ефективно точното място за нейното пътуване. Затвори очи и изпъчи показалец.. и когато ги отвори, пръсттът и сочеше "Към себе си". Никога не беше ходила там, любопитството я засмука, по-силно от последната степен на прахосмукачка..нямаше търпение да пристигне..на секундата потегли..Импулсивното най го обичаше. Пътят до там я освободи от всякакви мисли...пътуваше си и не мислеше, наслаждаваше се на всичко около нея. Настъпи залестното време, любимото й. Нямаше как да не спре колата и да погледа, взе със себе си платното и четката. Залезът я изпълни с мисли за него, изрисува го, след час на платното засия той и тя се усмихна. Беше толкова реален..Очертанията на лицето му, очите, косата, тялото му изведнъж отмиха мислите за самия него..тя почувства така желания от дни благ покой. Като от тежък сън пробудена се питаше защо отлагаше тази картина.