Урок

Далеч от погледа на обществото

На острова на мъдростта се озовах веднъж

В колиба сламена при дъжд се приютявах,

интелигентен и свободен  мъж.

Ловувайки с лъка и със стрелите,

я срещнах – не повярвах на очите си.

Тя беше стройна, с млечно бяла кожа,

и розово страхотно и отиваше.

Очите и – с цвета на слънчево море.

Магическа химическа реакция.

Усмихна се, докосна ми ръката,

целуна ме с малинова уста.