СБЪДНАТА МЕЧТА

31 март 2005, 05:24 Публикувано в BgLOG | 5 коментара , 757 прочита
на Милкана
Имало едно време една бенка. Била много сладка. Една такава - мъничка и кръгла бенчица. Обаче си нямала никого бенката. Нямала си нито бузка, нито тяло и решила да си намери едно, та да има откъде да изпъква. Тръгнала по широкия свят и се заглеждала в телата, които минавали край нея. От време на време подвиквала на някое тяло: "Хей, не искаш ли да ти кацна на …" Само че телесата я отминавали надменно и тя взела, че се депресирала. От многото депресия се смалила и сплескала - за малко да изчезне. Тогава я срещнало едно бедро.
То било женско и много дълго. Освен това, било кръгло, гладко и мекичко, ухаещо на секс. Абе, женско бедро. Та бедрото и предложило да я постави на вътрешната си страна, за да било "в бедро с модата". Така поне казало."Да - отвърнала бенката, - ама мен няма да ме виждат." "Не се безпокой - рекло бедрото, - който трябва, ще те види. Освен това, аз съм бедро ексхибиционистично - постоянно ходя разголено и всички ме заглеждат. Да не мислиш, че ако си под някоя мишница или на някое срамно място, ще си по-добре? Лепвай се за мен и си питай питанката."и мен някой да ме гали и милва."
Когато се събудили на сутринта ръцете се почувствали много измамени - били си поръчали бедро с бенка и хукнали да я търсят. Намерили я на едно дупе през девет стаи в десета, скрита на най-скришното място под гащите. Станало голям скандал заради бенката, когато ръцете поискали да се срещнат с нея и започнали да опипват дупето, което не само, че било облечено, ами било женско и освен това, си имало някакъв ревнив задник за приятел. Бенката много се изплашила, защото се била настанила незаконно върху дупето и нямала документи. Властите можели да я затворят в някоя книга и там да си прекара целия живот, като обикновена точица, полагаща тежък правописен труд. С ужас си представяла как седни самичка на някой дълъг ред в някоя научна книга без картинки или пък речник, в компанията на тъпи запетайки, тирета и бележки, изнемогващи под линия. А тя не искала това. Твърдо вярвала, че е елитна бенка, макар да можела да проследи родословието си само до горната устна на един банкер от началото на миналия век. Всъщност, какво значение имал произходът й след като е всеизвестно, че всички бенки произлизат от френския кралски двор. Макар отдавна да не се чувствала аристократка и отдавна да не се била къпала в пудра, бенката била възпитана да храни високо ниво на себеуважение - типично за една жена, за каквато се смятала. Писнало и било да я почесват пренебрежително, да я сочат с пръст, като простаци и да се опитват да я махнат. Както я и махнаха.
Тя все още си спомняше как д-р Ефремов хладнокръвно прекара острия скалпел зад гърба й и я хвърли, още сънена, в кошчето. Помнеше и ухиленото от щастие лице на вече бившата й собственичка. Какво толкова й бе направила, не можеше да си обясни бенчицата. Не беше нито голяма, нито космата, нито, да речеш, страховита брадавица-мутант, а най обикновена бенка, почти миниатюрна. Сладка. Да. Толкова мъжки устни й го бяха казвали... От всичките й сестрици, живеещи по тялото на собственичката им, тя бе най- ухажваната, на най-видното място и следователно - най-отговорното. Защото една бенка с потекло има изключително важната роля да допълва и подчертава чертите на лицето и казано само между нас си, да съблазнява - нещо, което нашата бенчица умееше до съвършенство. Но бенката знаеше, че най големият й грях бе мястото, на което се намираше. "Ако не бях на самия връх на носа й - мислеше си тя, - сигурно собственичката ми нямаше толкова да ме ревнува, задето малка бенка, като мен е винаги преди нея". С помощта на носа, тя влизаше първа в стаите, първа виждаше всичко, първа ставаше обект на вниманието на околните и те забравяха за тази, върху която бенката, всъщност, се намираше. Бенчицата проявяваше разбиране и се опитваше да привлича погледите само на харесваните от собственичката й мъже, но кой можеше да спре стихията на женската ревност... Бенката не можеше да се примири, че доскоро всички гледаха само нея, а сега дори не я забелязваха. И то само заради суетата и капризния характер на една жена.
Най накрая ръцете успяха да разкъсат не само гащите, а и бикините на дупето и да измъкнат бенката от скривалището й. Бе толкова изплашена и мъничка, сгушена в своето убежище и трепереща от вълнение, но бе и трогната - заради колко бенки някои ръце биха си позволили да подложат, прилежащите към тях бузи на безжалостни шамари. Какво ли щяха да поискат в замяна от нея ръцете...
- Най после! - каза едната ръка-брат-близнак. - Най после открихме това, което търсихме. Струваше си да преспим с онова бедро заради нея.
- Прав си - потвърди другата ръка-брат-близнак. - Още снощи ти казах, че това е страхотната бенка, която ни трябва.
- Хайде! Да се измъкваме оттук!
И те понесоха бенката нанякъде, без тя дори да успее да каже, каквото и да било.
След няколко часа, нашата бенка, заедно с новите си приятели, се печеше в една прекрасна хасиенда в Бевърли хилс, Холивуд, върху корема на някакъв много известен и естествено, богат продуцент.
- Та така, моето момиче - довърши мисълта си едната ръка-брат-близнак, - ние, като известни режисьори, ти предлагаме да изпълниш главната роля в новия ни филм. И ти гарантираме, че ако приемеш, целият свят ще бъде в краката ти, а ти ще си най- известната бенка, която някога се е раждала.
- Не знам какво да кажа... - каза бенката, силно развълнувана. - Тук на този корем имате толкова други красиви бенки... При това руси.
- Естествено, че ги има в изобилие. Само че това не са бенки, а лунички. Но на нас не ни трябват такива глезли.
- Луничките са изкуствени. Повечето са от силикон - поде другата ръка-брат-близнак. - За тази роля се иска да познаваш живота, да имаш богати преживявания, да си страдал. Да си истинска бенка.
"Също като мен" си мислеше бенката, но само на ум.
- Не знам какво да кажа... - отрони смутено тя.
- Кажи "да". - каза първата ръка-брат-близнак. - Една бенка не може да си позволи да бъде скромна.Само кажи на коя от звездите да те лепнем?
Бенката нямаше нужда да я увещават. Беше си навита още щом разбра на кого е корема, върху който се пече. Том Круз, Брат Пит, Киану Рийвс, Никол Кидман - нейният идол. Кой от всички да избере! Само за миг през мислите й прелетя, като падаща звезда, кадър от "Мулен руж" и тя си помисли, че от щастие би могла отново да събере Никол и Том Крузови. Ех!... Осъзна, че цял живот е търсила именно това: прожектори, погледи, устни, ръце и камери, които да я документират. Как иначе, щеше, една толкова малка бемчица, да остане в историята, ако не се намереше място и за нея, върху някое известно тяло. Това бе нейният шанс. И тя го улови. Или, казано по-точно - лепна му се с всичка сила. Като бенка.
Та ако искате да видите нашата бенка, отидете на кино. Тя участва във всеки филм. И се вглеждайте внимателно! Защото в малките нещица се крие една история, която, понякога, е по-голяма, от тази която се вижда на екран.