Част Първа

Здравей и добре дошъл. Изчетох всичко на едих дъх. Много добре пишеш, може би защото всичко идва от сърцето.
По самата тема. Това, което си разказал, доста ми напомня на отношенията на един мой приятел, които той имаше известно време с едно момиче. Самото момиче не познавам, но от това, което ми разказа той, останах с впечатление, че основно се интересува от него не като мъж, а като някой, който може да и е от полза като я закара до родния и град или направи нещо друго, от което тя би имала нужда в даден момент. Разбираш ме. Той самият е добър човек и също гледаше да и помогне и да я зарадва по този начин. Тя забелязах, че много си противоречеше с държанието си, както и твоето момиче. Един път му даваше надежди, друг път му казваше, че не можело да се получи нищо, защото била се разделила с бившия си приятел, пък можели да се съберат и тн. Разказвам ти това, защото ситуацията доста ми напомня твоята. За щастие в един момент той прозря целите и и приключи отношенията си с нея, въпреки че знам че и за него не беше лесно.
Понеже тогава на него все му казвах да престане да се занимава с това момиче, но той го направи доста по-късно, мисълта ми е че от страни е по-лесно да се дава съвет. А съвет не е това, което искам да ти дам на теб. По-скоро разказът ти ме накара доста да се замисля за отношенията между хората и да стигна до същия извод, че наистина не е добре хората да усещат твоята доброта и човешко отношение. Не говоря само в отношенията с противоположния пол, но и  изцяло.
Краят на постинга ти ме натъжава. Да си повърхностен надали можеш да бъдеш - от начина, по който пишеш, виждам че просто не си такъв човек. Не се променяй, само това ще ти кажа. По-скоро не се показвай и разкривай изцяло пред хората, но си остани такъв какъвто си, защото ти си хубав човек и все някой ден някой ще го оцени.

Здравей, Janichka, и благодаря за коментара ти. Гледната точка на някой страничен човек, който няма нищо общо (макар да си прочела цялата история само през моя поглед, което малко или много я прави субективна), винаги ми е била интересна.
Трудно мога да сравня въпросното момиче със стереотипа жени, които използват чисто материално някого.
Проблемът по-скоро идва оттам, че когато съм с някого, изпитвам нужда да дам всичко от себе си, за да го направя щастлив. Така повечето от нещата, които съм направил не са били поискани, а съм ги сторил, защото така съм го почувствал в определените моменти.
Разочарованието е в това, че не чувствам нещата оценени от точно този определен човек. Или поне - недооценени, с оглед на това, че това, което давам, не ми е било върнато почти по никакъв начин.
Моя грешка е, че не съм се научил да прекъсвам нещата навреме, и че все още ми коства много усилия на волята.

Добре дошъл и от мен! Надявам се в бглог да се почувстваш като у дома си и моговете тук да ти донесат радост и спокойствие:)

По отношение на постинга, от това, което си написал, разбирам,че имаш благородна душа, която се раздава.Разбирам защо си се почувствал потъпкан и недооценен - нормално е човек да се чувства така в подобна ситуация. Но вярваш ли, че наистина можеш да станеш егоист и по-повърхностен? Ако не си станал досега, може би си усещал, че да се раздаваш е истински красивото поведение и те е правел щастлив фактът,че си именно такъв човек:)Както сам казваш - "така съм го почувствал вопределени моменти".

Може и в описания случай да няма виновен - ти си прекрасен с това, че мислиш как да зарадваш човека до себе си; имаш нужда от присъствието му, затова го търсиш-което е нормално! Не знам какъв е случаят с момичето - но от споделеното от теб: възможно ли е примерно да е объркана, да се е отдала в началото на усещане, което си събудил у нея,но после да е станала неуверена в това, което чувства ,и чудейки се как да постъпи, да се държи противоречиво? Не знам, при много момичета съм забелязвала, като срещнат мъж, ако им хареса, да искат непременно да еТОЙ(голямата им любов), и ако се появи и най-малкото съмнение, че не е,решават, че се прибързали, започват да се колебаят какво да направят,действат веднъж по интуиция, друг път премислят прекалено и т.н.

Не знам дали случаят  е същият, това ти ще прецениш. Идеята ми беше, че може би в чувствата е трудно да се търси виновен и да се мисли за адекватно поведение - едни хора се отдават по-лесно, други премислят прекалено, понякога влияят и други фактори;понякога се случва така, че когато очакваме от някого да ни отвърне със същото, той започва да се притеснява, че може и да не може да отвърне по очаквания начин и се чувства леко принуден-и не защото е използвач, безчувствен и т.н. Може и при това момиче такъв да е случаят...

Но какъвто и да е, важно е да се чувстваш добре в собствената си кожа -дали ще е по-повърхностна или раздаваща се, ти ще решиш...и дано всичко се нареди добре и за двама ви!

Относно писането - много добър стил, емоционален - и наистина се чете на един дъх!:)   

Здравей, Павлина!
Много ти благодаря за коментара! :) Не съм очаквал, ако трябва да съм честен, да имам отговори към публикацията, при това - толкова интересни.
С въпросната девойка не сме се чували от последния разговор, който съм описал тук и честно казано, не мисля повече да се обаждам. Не знам дали и тя ще се обади.
В последните дни се чудя какво би станало, ако въпреки всичко пак се чуем и тя поиска да се видим...
Хем ми се ще да я видя, а в същото време би било глупаво да се видиш с някого, който те е наранил, и то - не веднъж.
А и какво би станало при една среща...
Или ще е студена, откъм усещания и няма да има следваща, или ще е като последната - все едно нищо не се е случило, а накрая - пак нищо няма да се случи (повече от това, че сме се видяли).
Явно понякога хората говорят на различни езици и има някакви различия, които е трудно да превъзмогнеш...

Има един стих, за който се сещам в момента... Не знам дали правилно описва въпросната ситуация, но... въпрос на усещане... :

"Един към друг, един до друг, а сякаш
не е прекрачил никой своя праг.
Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак."

Д.Тонев