...

Ох, как да ти го кажа... Можеш да намериш приятели тук...ако искаш естествено...въпреки че не даваш такива признаци, все си мисля, че някъде дълбоко в подсъзнанието ти ти се иска. Ясно е вече, всички разбрахме какво искаше да кажеш, на всички ни се наби в очите и ника ти и това чувство, което блика от всяко нещо, което пишеш и това не е толкова негативизъм, както го описваш. Не е и реализъм... Ти просто представяш случките от тази натрапчиво натуралистична страна на нещата, която знаеш, че ще възмущава, че ще предизвиква начумерени и отвратени физиономии, знаеш, че ще отблъснеш читателите от гледката, която си нарисувал, а и знаеш, че умееш да рисуваш... Не, че ние не знаем какво става на война, не, че не сме наясно как точно се извършват всякакви видове насилия, престъпления, извращения и т.н. Но дотолкова тези неща са навлезли в ежедневието ни, че ако ги преекспонираме още , вече ще свикнем напълно с тях и ще ги считаме за нещо нормално, а това не трябва да бъдат нормални неща! Да, трябва да ни се напомнят, но не ни ли ги напомнят всеки ден?!

Всеки от нас прекрачва границите понякога, всеки има лоши моменти (като повтарям непрекъснато всеки, не значи, че всички сме еднакви...) ти какво си мислиш, че никой не псува ли? Това, че не го правя аз примерно, че не го пиша, не значи, че не мога да го напиша, а че просто нямам нужда да се изразявам по този начин. Не псувните и насилието трябва да са нещата, които да впечатляват в писането ти, а другото...ти си го имаш, само че искам да го видя изчистено от плявата на грубия език и бруталните картинки...

Най-важното е да се замислиш, че в бглога има потребители на под 10 години...те са тези, които трябва да пазиш, не останалите....другите сме видели, препипали, решили ...на едни им харесваш, други не те четат, но тези мъничките нямат изградена защитна реакция, те поглъщат всичко и запаметяват и най-малките подробности и не вярвам, че някой би искал точно бглог да е мястото, откъдето едно детенце ще научи, че оригването по средата на хубава песен може да носи хубаво чувство... (не искам да използвам по-брутален пример...)

Уважаеми Орлин-е, или Уважаеми Govnyo, или както там искаш да те наричат, или те наричат, много ми харесва как пишеш, сериозно! лит. сайтовете нанасят някакви (не)обясними вреди на автори като теб, не им обръщай внимание! до колкото помня, "Кланица пет" на Вонегът също е била забранявана, даже изгаряна, заради думите с "е", при това не по време на войната, а в мирно време и в "люлката на демокрацията", уж. та, хич да не ти пука! вкусове има най-разни, както и автори най-разни! бъди здрав и продължавай да си играеш своята си игра!

"Най-важното е да се замислиш, че в бглога има потребители на под 10 години...те са тези, които трябва да пазиш, не останалите....другите сме видели, препипали, решили ...на едни им харесваш, други не те четат, но тези мъничките нямат изградена защитна реакция, те поглъщат всичко и запаметяват и най-малките подробности и не вярвам, че някой би искал точно бглог да е мястото, откъдето едно детенце ще научи, че оригването по средата на хубава песен може да носи хубаво чувство... (не искам да използвам по-брутален пример...)" Това, съвсем сериозно, винаги съм възприемал като особено сериозен проблем на моето творчество, моето мислене, абе и на моя мироглед - че често попада и в ръцете на деца. Ситуацията в Интернет обаче (а както сигурно се досещаш, издателствата не ми се редят пред вратата да ми предлагат публикация) е такава, че Сульо и Пульо може да чете всичко. Напълно ми е ясно, че надписите, че е забранено за лица под 18 годишна възраст и червеникавите кръгчета със същото число в тях не помагат, даже напротив - стиумират децата да ги четат тия работи, а това не е на хубаво. Изправен пред избора да не публикувам, за да пазя душевния мир на децата, или да публикувам и да не спя спокойно вечер. Затова и се опитвам да търся сайтове, чиято аудитория да не е предимно детска... Колкото до останалото, не съм съгласен. Моята проза категорично няма претенции да играе каквато и да било социална роля - нито желая да превъзпитавам, нито да преекспонирам хикс или игрек. Това текстът ми, евентуално, би могъл да прави, но моята цел, когато пиша, е единствено и само да изразя идея, която ме вълнува в момента. Понеже хич не обичам есеистичния жанр, а стиховете, които съм опитвал да напиша, са доста слаби, съм си избрал прозата, която малко от малко ми се отдава. Както би казал Камю в тая ситуацията, "литературата е просто философия в картинки." Моите писания са съвсем умишлено написани по начин, който ги прави трудни за четене - ако читателят се измъчи да прочете текста със сигурност ще го запомни, докато натурализмът продължава да впечатлява читателя, логично - да служи за по-силна, по-ефектна реализация на първоначалните намерения. Като казах намерения - ако на някой някога му хрумне да ги чете тези неща по-задълбочено, то със сигурност ще забележи, че всичко се базира главно върху вероломно громене на фиксирани архетипи, чието обвързване с конкретна причина се явява и двигателен апарат за внушението, което вече е специфично за контекста. Пф, няма значение, ще напиша втори ферман като коментар ако продължавам.

Че имаш талант, имаш. На места дори този постинг ме заинтригува. Други да си призная не ги четох до края.

Но вече до толкова ми става гадно от думите, които използваш, че като видя дума с Л, веднага си мисля, че е онази и ми се отщява. А през работно време чета блога най-вече в обедната почивка и е доста неприятно да ти кажа....защото тогава обядвам.

Не знам защо държиш да запомнят написаното от теб, заради погнусата, която са изпитали. Има и други причини, които са далеч по-важни...

Ако наистина насочиш таланта си в друга посока, би било прекрасно да те чета....

Присъединявам се към мнението на Janichka. Умението ти да пишеш е безспорно, но какъв е смисълът, ако читателят запознавайки се с дадена твоя творба, започва да изпитва толкова неприятно чувство, че то да го накара да спре донякъде и да се откаже да продължи нататък?

Казваш, че не те интересува какъв отзвук ще имат публикациите ти. Тогава защо ги правиш публично достояние? 

Според мен ще бъде много жалко, ако талантът ти вместо да те въздигне духовно, те удави в някоя клоака на безнравствеността.

П.П. Щепси, моите поздравления за коментара, който си направила!