...

Говньо, ако не беше сложил онази ужасна картинка, може би щях да прочета част от текста поне. Но след като я видях, ми беше много трудно да закуся, да си кажа направо - ако я погледна още веднъж, ще върна поръчката!!!

Тогава не си загубила нищо - романът се отличава с натурализъм, чиято степен доста надвишава тази от постовете ми тук, така че ти така или иначе нямаше да съумееш да го прочетеш. Тя затова е и подбрана картинката, в интерес на истината - преди даже имах линкче към един тест, който проверява способността на човек да се справя с този тип изображения, който пък потенциалните ми читатели ползваха, за да преценят дали да започнат романа.

Ако намериш линка го пусни. Мене тая снимка въобще не ме потресе. И ми се иска да проверя какъв ми е лимита :)

Ромаати го изтеглих и ще почна тия дни да го чета. 

Аз линка още го имам някъде, ама сайтът престана да съществува.

Странно, аз в първия момент въобще не вдянах за какво иде реч в картинката, а като разбрах, не бих казала, че ме потресе. Сигурно щото едно време гледах много "Спешно отделение".

Романа ще го видя малко по-натам, в момента трябва да пиша дисертация за изкормвач на бременни. После що не ми правели впечетление такива картинки...

Това нещо с психология ли е? Ако е, ще ми е много интересно да кажеш какво мислиш за романа (ако изобщо го прочетеш), щото мнения от критици съм получавал вече, но така и не разбрах нищо за психологическата му страна :)

Не е психология, швейцарска литература е това с изкормвача, "Мораважин" на Блез Сандрар. Ще го прочета Нищото, но не знам към коя категория ще спада мнението ми, надявам се да не е твърде критическо.:) Макар че нали знаеш, неуспелите писатели стават най-добрите критици на успелите такива. Засега каквото твое съм прочела, все ми е допадало, аз обичам такъв стил на писане, впросът е да съумееш да разделяш живота си от творчеството си.