Царят на зверовете

Биологът развеждаше високопоставения посетител из зоологическата градина и лабораторията към нея.

- Бюджетът ни – обясняваше той – е твърде ограничен, за да си позволим да възпроизвеждаме всички известни изчезнали животински видове. Ето защо възпроизвеждаме само онези красиви висши животни, които най-безотговорно са били унищожени. Старя се да компенсирам донякъда жестокостта и глупостта. Може да се каже, че всеки път, когато е изтребвал някой клон от животинското царство, човекът е удрял шамар по лицето Божие.

Той млъкна и двамата се загледаха отвъд рововете и ограничителите на силовите полета. Зебрата се завъртя и препусна – огрените й от слънцето хълбоци потрепваха от възторг. Веселите мустачета на видрата щръкнаха изпод водата. Горилата надзърташе от бамбуковата горичка. Странстващи гълъби ситнеха наперено. Носорогът се носеше плавно като брониран кораб. Жирафът им отправи нежен поглед и отново се залови да хрупа клонки.

- Ето и птицата додо. Не е красива, но пък е забавна. И много безпомощна. Елате, ще ви покажа самия възпроизводителен процес.

В огромната сграда те тръгнаха между редиците от високи и широки вани. През стъклените им стени и прозрачната желирана течност в тях всичко се виждаше ясно.

- Ето, това са ембриони от африкански слон – обясни биологът. – Възнамеряваме да отгледаме голямо стадо слонове и да го пуснем в новия държавен резерват.

- Амбициите ви са определено големи – рече високопоставения посетител. – Вие май много обичате животните, така ли е?

- Аз обичам всяка живинка.

- Кажете ми – продължи посетителя, - откъде вземате данните за възпроизводството?

- Най-вече от скелети и кожи, които намираме в древните музеи. И от открити при разкопки книги и филми, които успяхме да реставрираме и преведем. А виждате ли тези големи яйца? В тях растат пиленцата на огромната новозеландска птица моа. А тези тук, които вече са готови да бъдат извадени от ваната, са малките на тигър. Ще станат опасни като пораснат, но дотогава ще бъдат вече в резервата.

Посетителят спря пред последната стъклена вана.

- Само един екземпляр? – запита той. – И какво представлява това?

- Горкичкият – заговори вече тъжно биологът. – Той ще бъде безкрайно самотен. Аз обаче ще му отдам цялата си обич.

- Толкова ли е опасен? – попита посетителят. – По-страшен от тигрите, слоновете и мечките ли?

- Трябваше ми специално разрешение, за да го възпроизведа – гласът на биолога потреперваше.

Посетителят се отдръпна рязко от ваната.

- Тогава това трябва да е... Колко смело от ваша страна!

Биологът кимна.

- Да. Това е човек.

                                                                       Филип Хосе Фармър