Свет Никола коня кове

Свет Никола коня кове
у тевнина без борина,
по убава месечина.
Си светии диван стоят,
никой не сме да попита,
да попита свет Никола,
защо кове добра коня
у тевнина без борина,
по убава месечина.
Наел се е свети Иван,
та попита свет Никола:
- Слава тебе, свет Николе,
защо ковеш добра коня
у тевнина без борина
по убава месечина?
Отговара свет Никола:
- Слава тебе, свет Иване,
че се роди млада Бога!
Си светии конье коват
конье коват плоски пълнат,
плоски пълнат, пита месат,
че да идат на погача.
И я справям, и я ч'идем!
Собраа се си  светии.
Си светии редом седат,
слуга им е свет Васили -
редом реди златна чаша.
На ред дойде свет Никола
да си земе златна чаша.
А я везе, а задрема
и изпущи златна чаша,
с крило трепна, пробуди се.
Си светии сеир чинат,
свет Иван му отговара:
- Слава тебе, свет Николе,
защо везе златна чаша,
а я везе, а задрема?
Отговаря свет Никола:
- Слава тебе, свет Иване,
враг изнесе силен ветер,
та раздуха тайно море,
та разлюля си гямии.
Да помогнем, да прифанем,
я изпущих златна чаша!

*Никола /от гръц. побеждаващ народ/