"Нацията в риск" от гл.т. на образованието

29 август 2008, 02:04 Публикувано в Образование | 5 коментара , 1123 прочита
Ключови думи: дисциплинарен образец, конструктивизъм, хуманно-личностна педагогика
hoaxer, Павка, Мария,

 Що е "парадигма"? В областта на теория на науката, понятието е централно за историка на науката Томас С. Кун. В книгата му "Структурата на научните ревоюции" (1962), "парадигма" действително е понятие с над 21 различни значения. Но за щастие самият автор е посветил доклад "повторни мисли за парадигмите" (1969). Бидейки историк на науката, Кун разглежда научният разум не като способност, дремеща или пробудена (не е трансцедентална медитация - техниката на науката) у всеки човек, а като историческо явление. Нали никой не смята, че занаятът на даскала  е способност, преди тези умения да се били усвоявани, интуитивно и технически придобивани в обучение. Образците, от които един учен усвоява своя занаят, Кун нарича парадигми. Парадигма той нарича и самият занаят.

"Парадигма - казва Кун - е това, което е общо за членовете на една научна общност и единствено за тях."

Намирам за най-малко объркващо да се замени израза "парадигма" с "дисциплинарен образец".

парадигма = дисциплинарен образец

Гениите са носители на образцовата новост!

 Скандалното в твърденията на Кун е , че е възможна смяна на дисциплинарните образци. Това прави невъзможен научния прогрес в онзи просветителски смисъл на думата, който прави понятието толкова значимо - като непрекъснат напредък към по-добро. Характерно за педагогическата наука, е именно това споделяне на прогреса, в просветителският смисъл на думата. Работата е там, че със смяната на дисциплинарния образец се сменя критерият кое е добро и кое е лошо в науката, респективно в педагогиката. Това, което е прогрес от г.т. на една дисциплинарно образцова позиция, може да бъде упадък от гл.т. на друга.

Да вземем под внимание тезата на Кун в чисто историческото случване на границата на прехода,  до 10. ХІ. 89г. за България, както и държавната философия на Съветска Русия, (DIAMAT) диалектико-исторически материализъм, е  идеологическа база на съветската и българската наука, и в частност за нуждите на същия се изработват модели на процеса на обучение в училище.

 "Процесът на обучение е сложна система изразяваща се в обединение и движение на разнообразни времеви етапи, фази, състояния, събития, връзки, отношения, поведения на съставляващите я компоненти в училищното пространство, което се извършва по силата на дидактически закономерности, като чрез тях и извън тях действат някои познавателни (епистемологически), някои психологически, някои логически и някои други закономерности. Състоянието е репрезантация на процеса в дадено време от неговото съществуване като определено събитие.

 <...>

Всеки един модел на процеса на обучение е възпроизвеждане на смятани за съществени взаимосвързани елементи на този процес. Изискванията към този модел са: да бъде, доколкото може пълен; доколкото може аргументиран и точен; доколкото може непротиворечив, доколкото може преведен от езика на конструктите към езика на събиотията и доколкото може евристично стимулиращ." /Радев. П./

Съществуват много модели на обучение от античността през средновековието - новото време - модели на неоромантиците (ХІХ в.) - модели на асоцианизма (ХІХв.) - модели на прагматизма (първата половина на ХХв.) - модели на неокантианската школа върху базата на логицизма (първата половина на ХХв.) - модели в експерименталната дидактика (първата половина на ХХв.) - модел на процеса на обучение като трудов (първата половина на ХХв.)- еклектични модели от първата половина на ХХв. - логико - асоцианистки модел - марксистки модели (втората половина на ХХв.) - немарксистки модели на процеса на обучение: структуралистки модел на Дж. Брюнер - биполярен модел на Д. Колб и Макинтайър - модел на присвояване на дискурса на М. Фуко - когнитивистки модел на създаване на условия - технологичен модел на процеса на обучение -конструктивистки модел R.E.A.C.T. (по съкращения от англ. начални букви на състоянията: свързване , изследване, приложение, коопериране, трансфер).

 В момента в САЩ и страните от ЕС се пропагандира констукционизма и близкия до него конструктивизъм, като модел на процеса на обучение.

 Интерсното в случаят е, констататацията която идва от САЩ в отговор на въпроса защо учениците се стремят да адаптират действителността към себе си, а не адаптират себе си към действителността? Ще успеели този подход?

През средата на 90-те г. в САЩ се експериментира средно образование върху постулатите на конструктивизма в държавните средни училища, които са безплатни. Експериментът е поддържан с грантове на Националния научен фонд на САЩ. резултатите са следните:

  • самостоятелното откриване на знанията е напълно неефективно;
  • учениците отиват в неверни и напълно грешни посоки;
  • обективното научно знание се дискредитира;
  • учителите се отказват от академичното преподаване и насаждат невежество. Те са само фасилитатори, без да обръщат внимание на систематиката и научността на знанията;
  • оказва се, че езикът и литературата не са всичко в образованието. Ако това е верно, то ще сме още в Средновековието с езика и литературата в тривиума;
  • има отказ от оценяване и от показатели за оценяване, което се замества с групов консенсус. Всичко посочено изцяло принизява подготовката на учениците и по повод на конструктивизма Националната комисия по достиженията на образованието в САЩ смятат, че нацията е под заплаха, ако той продължава да се използва като единствена методология.

 България е правила опит след 1991г. за реформи и въвеждането на конструктивизма, като дисциплинарен образец, но реформите по проект на Световната банка са преустановени, подобно на процесите, които сега наблюдаваме около европейските фондове.

Нормално е в следствие на историческите процеси и обвързаността ни в социокултурната установка в недалечно минало със СССР да се питаме: как отговори на промените Русия? 

 Тук ще си позволя да публикувам едно копие от писмо. В него е указана превилегированата посока за стремежите на Русия към реформи в образованието.

----------------------------------------------------------------

МИНИСТЕРСТВО ОБЩЕГО И                                                              Руководителям органов

ПРОФЕСИОНАЛЬНОГО ОБРАЗОВАНИЯ                                            управления образованием

РООСИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ                                                 субьектов Российской Федерации,

(Минобразование России)                                                     ректором (директорам) учебных

   МИНИСТР                                                               заведений вышего и средного

113833, Москва, М - 230, ГСП ул. Люсиновская, 51                                         профессионального

 телефон: 237-97-63 факс: 924-69-89                                           педагогического образования

телетайп: 114027 КОНОИД

Исх.N 108/12 от 30. 3. 99

На N________________

 Определяя пути совершенствования развития общеобразоватльной школы, Министерство общего и профессионалньного образование Российской Федерации, обращает Ваше внимание на необходимость целенаправленной работы по формированию у учителя двадцатцпервого века хуманного педагогического мышления, уходящего совими корнями в глубины, российского и мирсового классического наследия.

В двадцатом веке в российской (советской) школе на основе гуманного педагогического мышления сформировалась и получила развитие и мировое признание гуманно - личностная педагогика. У ее исток стояли выдающие учителя современности С. Т. Щацкий, П. П. Блонскй, А. С. Макаренко, В. А. Сухомлинский и др.

Гуманное педагогическое мышление и основанная на нем гуманно-личностная педагогика выступают антиподом авторитарно-императивной педагогике, которая до сих пор определяет образовательный процесс во многих шлолах России.

В этой ситуации следует отметить особоую роль, которую выполняет "Антология Гуманной Педагогики", первое в Росси краткое, академически выверенное издание ключевых книг об искусстве воспитания всех времен и народов.

 "Антология"  издается комплектами из пяти книг, отражающих педагогическую мудрость Востока, Запада, России и хуманное педагогическое  мышление современности. Книги прочитаны ( с пометками и на полях издания) ныне работающими в школе авторитетными учетелями Российской Федерации.

 ----------------------------------------------------------

За историческото случване ние ще съдим, но можем ли да участваме в избора на бъдещето ни от гл. т. на образованието и реформите в него?