Звездите бледнеят в светлеещо небе.
Тъжно поглежда студената луна
и тръпне в гърдите от болка сърце
пред бясния грохот на тежка тъга.

Простирам ръце, да те стигна в мрака.
В бледо небе да докосна звезда.
Да напиша в него , с обич те чакам,
при  мен да се върнеш, светла мечта.

С теб да догоня небесни простори.
С теб да изпея песните   без брой.
С теб да заспивам, с тебе да споря.
С теб, любов моя  и  живот мой.

До теб да достига с нежност ръката.
До теб...