Върнете се към Начално образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Писах, писах и ми изчезна коментара. И аз мисля като Вяра, че тази статия заслужава да бъде прочетена от повече хора, затова слагам постинга в "избрано за деня".
Нямам време да си пренапиша затрития коментар – само ще дам линк към публикация, в която споделям мисли по същата тема за уважението към учителя. Уважението към учителя не е суета. То е работният инструмент, без който учителя не може да си върши работата. Нека и колегите да се включат с мнения, защото въпросът е от изключително важно значение, за да можем да вървим напред.
Многократно съм се питала защо нашите учители имаха такъв голям авторитет и пред нас- учениците, и пред родителите ни. Думата на учителите ми бяха закон за мен и моите родители. Та дори и аз в началото на моята практика, което беше през 1976 г. чувствах, че макар и неопитна, родителите ценяха усилията ми, всеотдайността ми и ме подкрепяха.Спомням си как треперех от притеснение на родителските срещи, а те ме слушаха и мисля, че вярваха в това, което казвам. А сега съм много по- добър професионалист, а усещам, че нещата са много по- различни. Вярно е, че родителите, които искат децата им да успеят, да имат истински знания, а не просто оценки, пак ми се доверяват и усещам тяхното добро отношение, но това е друго. Говоря за авторитета на българския учител. Защо се срина и каква е нашата вина за това?! Вярвайте ми, нямам еднозначен отговор. А вие?
PS Прочетох мислите на Поли. Много истина има в тях! Как да променим тези родители? Как да ги убедим, че след тях, ние сме хората, които обичат детето им и искаме да ги НАУЧИМ и ВЪЗПИТАМЕ, заради тяхното бъдеще?!
Светът се променя.
За себе си бих казала, че съм повече идеалист, отколкото материалист, но по повод казаното за авторитета на бг учителя искам да вметна онази материалистическа теория за "базата и надстройката". Нашата "надстройка", за съжаление изпреварва "базата". Всички знаем, че " На гол тулум , чифте пищови не се слагат":) Просто се изхлузват...:( Затова, че тези които би трябвало да се чувстват отговорни за "базата" да се вземат в ръце, да се консултират ако трябва , както ние го правим тука и да решат как да позакърпят нещата... Ето предложение, откъде да започнат...И както апетитът идва с яденето, така и авторитетът ще дойде с просперитетът!
Лично за себе си мога само да кажа, че уважението на околнте не ми липсва, имам си го достатъчно, плаши ме общата картина...там са децата и бъдещето на страната.
Неджат, сега вече разбирам идеята ти. Ти предлагаш да напишем етичен кодекс на учителя. Можем да го наречем Кодекс на колегиалността или Кодекс на професионалната етика, какъвто много професионални съсловия имат. Изглежда за учителите все още не е написан. Съществува само Етичен кодекс за работещите с деца, който не обхваща всичко. Админството няма нищо общо с реализирането на идеята. Една такава публикация, която искаме да се доразвива във времето, е достатъчно да я сложа като дежурен линк най-отгоре, за да се вижда. Въпросът е да решим кой ще я оформи като заглавие, ще постави началото и след това тя ще се допълва в коментари.
Рових се в блога и....откривам приятна изненада: нова и много интересна тема; Неджат и Поли в коментар..... Духовен балсам! А те вече се познават и от Конференцията!!!
Ще помисля върху оформянето на идеята. Да се надявам, че ще я поднеса в навечерието на 24 май!
Г-н Кехайов, приветствам горещо идеята да се приемат правила и норми на етично поведение. Наистина първата стъпка за издигане авторитета на учителя е взаимоотношенията му с колегите - в колектива, в общността. Изразявам мое мнение, че през последните години се научихме взаимно да споделяме ежедневните проблеми и успехи, да бъдем толерантни, подкрепящи се. Блогът е чудесен пример за духовното израстване на българския учител.
Наскоро попаднах на научен труд за авторитета на учителя, като фатор за ефективно обучение. Като основни предпоставки бяха посочени - педагогическо майсторство, проява на педагогически такт, ефективна преподавателска дейност, личностни черти на характера, проява на съпричастие и уважение на личността на ученика, взискателност, толерантност и др. Учителят с добър авторитет е взискателен, но и уважаван, ценен и търсен.
Надявам се да продължим обсъждането, както и добрата инициатива за написването на споменатия документ.
Според мен точно от тук започва издигането на авторитета на един учител - от най-близкото му обкръжение. Приветствам идеята на Поли и на колегата Кехайов.
Една от най-важните и сериозни теми е настоящата, да…
Нека първо да се опитаме да отговорим на въпроса как се гради авторитет в службата, за да започнем да развиваме темата. Очакваният отговор е със знания, умения, компетентности. Би трябвало да е така, но - уви, в нашите ширини това е вярно само на теория. На практика авторитет (в колектива!) в редки случаи се гради по този начин. Може би пред началството – да, бихме могли да бъдем достойно оценени, но издигането по тази линия пък ни докарва други беди... В нашата феминизирана сфера използвана техника е да градиш авторитет, съсипвайки нечий друг. С моята пословична наивност години наред си мислех, че онова, което мога и знам, никой не може да ми го отрече и заличи. Но съм се заблуждавала, колеги. Техниката „очерняй, за да изпъкнеш ти” продължава да работи. Разбира се, съсипването на нечий авторитет се прави „с финес” - обикновено с намеци, които са си чисти „твърдеци”, или реплики, съдържащи в прав текст за някого нещо, което не е особено ласкателно. Не е задължително конкретното злепоставяне да отговаря на истината. Други широко разпространени техники, за да градиш авторитет, премахвайки противника (т. е. силния професионалист), са:
- информационното затъмнение (при този похват правиш всичко възможно информацията за успехите на колегата да бъде ограничавана или елиминирана – например, поднасяш само онези късчета информация, които не съобщават за неговия принос);
- информационното изкривяване (изопачаваш чуждото постижение, за да омаловажиш значимостта му).
rosesunrise65 wrote : Колегата, какво ще кажете ако на един учител никога не се налага да работи в магазин, или в кръчмичка, или да чисти входове в кооперация...Е? От кого зависи това? Може би от самия учител? Или пак стигнахме до..."краставицата е двусемеделно растение от семейството на тиквовите..."? Аз мисля, че ние, каквото се иска от нас, си го даваме предостатъчно на обществото в реалните условия, в които сме поставени! Друг е въпросът доколко са "реални" тези условия? Но да си почешем езиците, щом сте рекли:)
Най-добрият, точен и ценен коментар. Темата е важна, но е поставена като на симпозиум на БКП от 70-те години.
queen_blunder wrote : Ако един човек нещо не е забелязал, причините може да са чисто лични, като например той да не е разбрал, че неговото мнение е било важно за теб.
Това е изключително важно нещо в отношенията между хората. От собствен опит го потвърждавам с три ръце.
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!