Цариград

Вървя си по Цариград и си мисля: Ми то, май аз съм си в Софията ве. Ми да, нейде близо до Халите - същите криви улици, същите мизерни съборетини, само дето кметът не им е нашият, та няма дупки по улиците, па и планини с неизхвърлен боклук също. Вървя така и се опитвам да си представя как изглеждаме в очите на европейците. Ужас! Открих отговора и капки пот се стекоха по слепите ми очи, а по гърба ми минаха вълни от тръпки. С тия малки, тесни и криви улици, наричани в Турция сокаци, с тия бараки в центрума ни, дето все още са с външни тоалетни, с липсващи места за паркиране, с нито един небостъргач Света София (това е истинското име на столицата ни) е малък и грозен град от ориенталски тип, недостоен да бъде столица дори на африканска държава. Но това не е най-лошото в случая. Най-лошото е, че архитектите в Столичен съвет планират още по лоша съдба на столицата ни поради своята не-компетентност и ограниченост. И още по-лошото е, че тези хора сега искат да влезнат в Народното събрание. Бог да пази България!