На фона на растящата загриженост за околната среда, битката между дайперите и удобните памперси продължава. Никога обаче не се е обсъждала алтернатива на тези два метода.Тази възможна алтернатива е грижовна към Майката Земя и в същото време създава любяща връзка между децата и възрастните, която може да продължи и цял живот. Първо обаче, някои интересни факти за тензухените пелени и памперсите.

По въпроса са направени няколко изследвания и резултатите им са спорни.

Според National Association of Diaper Services във Филадефия, когато бебето се научи да ползва гърне, то е употребило вече 10 000 памперса. Годишно американците изхвърлят 18 милиарда памерса, като повечето от тях свършват на бунището. Един памперс се разлага за 500 години.
От друга страна, редакторска статия от Science (28 септември, 1990г.), публикувана от American Association for the Advancement of Science (Американско сдружение за напредък в науката) твърди, че „ползването на перални услуги за тензухени пелени изразходва три пъти повече гориво и причинява девет пъти по-голямо замърсяване на въздуха от употребата на памперси”. Също така, търговските земеделски методи за отглеждане на памук, както и методите за производство на материи за пелени, са значителни замърсители на околната среда. Паркър Матуса, програмен директор на New York State Energy Research Development Authority (Нюйоркска агенция за изследване и развитие на енергията), обяснява, че тензухените пелени, сменяни шест пъти на ден, изразходват 142 галона вода на седмица само за пране. Пелените оставят с 50% повече обработен солиден отпадък от памперсите, а при затоплянето и снабдяването на вода за пране, консумират три пъти повече невъзвратими енергийни източници като петрол и природен газ. Памперсите, обаче, годишно поглъщат седем пъти повече материал, включително 1,2 тона дръвесна каша и оставят над 90 пъти повече потребителски отпадъци, от които 75 000 тона се разлагат по сметищата. Изследване на Franklin Associates на 1000 деца и тяхното обслужване се противопоставя на употребата на пелени. Въпреки подозрителното си спонсориране от American Paper Institute (Американски институт за хартия), анализът включва всички стъпки от „живота” на един памперс. С изключение на данните, че „произвеждат повече солидни отпадъци от пелените”, памперсите се оказват по-щадящи към употребата на вода и енергия, производството на водни отпадъци и атмосферни излъчвания. Някои производители на памперси предлагат така наречения биологично-разложим продукт. Специалисти по околната среда отбелязват обаче, че такива продукти всъщност съдържат повече пластмаса, за да компенсират слабостта на материала. В този случай повече пластмасов отпадък попада в сметищата без да има данни, че е по-биологично разтворим. Изхвърлените памперси заемат от 0,5 до 1,8 процента от площта на сметищата. И все пак, както Ричард Денизън, старши научен сътрудник на Environmental Defense Fund (Фонд за защита на околната среда) казва, „Един процент от милиарди тонове отпадък си струва тревогите. Ако не знаем как да се справим с този един процент, всъщност с кой един процент ще се справим?”

Август 2004 - Когато за първи път отидох в Индия с 3 годишната си дъщеричка, видях, че тамошните бебета са обути с обикновени гащички, не с памперси, и се почудих как ли ги разнасят тези бебчета по пълните автобуси и трамваи без да стават инциденти. Представете си изненадата ми, когато открих активен форум на интернет, където родители от цяла Америка си помагаха един на друг за метод, наречен естествената бебешка хигиена (ЕБХ), която е била загубена като знание преди няколко поколения. Зад този интригуващ термин стои простият факт, че бебетата ни казват кога имат нужда да се облекчат и предпочитат да не се подмокрят или наакат. Също както ние научаваме кога бебето има нужда от храна, сън или игра, така родителите, които се настройват към сигналите на бебето си могат да ги изхождат без използване на памперси. От друга страна деца, които ги обличат с памперси, които се подменят само според „разписанието” на родителите им, се отказват да сигнализират и да овладяват функциите на тялото си, а това изисква наново „тоалетна тренировка” на по-късен етап, с целия съпътстващ стрес за родителя и детето. В САЩ, където памперсите са общоприети, децата номално се научават да използват тоалетна между 2 и 3 годинки. Бебетата с пелени за многократна употреба може да се научат по-рано, накъде между проговарянето и прохождането. Но бебетата, които не носят никакви пелени или памперси се радват на достойнството на чисто, сухо дупе от най-ранно детство. В Индия, където почти всички родители практикуват ЕБХ, без дори да го осъзнават, вече във всеки магазин се продават вносни модели памперси, за 10-15 рупии парчето. А по телевизията рекламите за памперси „ЛУВ” крещят „държи като язовирната стена на Хувър”. И наистина, като големи язовирни стени, памперсите - нездравословни, скъпи и замърсяващи - биват поставени под съмнение и отхвърляни от обществото. За щастие традиционните методи на грижа за децата се завръщат в Севера. Изтъкнати учени и педиатри откриват значителен физически и интелектуален напредък при децата отглеждани със слинг - крайъгълният камък на т.нар. "Всеотдайно родителство" („Attachment Parenting”) - растяща тенденция за отглеждане на деца в Щатите. Принципите й, включващи кърмене, спане с бебето са стандарт за по-голямата част от света. Американският педиатър Уилиам Сиърс, привърженик на Всеотдайно родителство пише: „Добре че не продаваме навън и начините ни за отглеждане на деца”. Но по-голямата част от индийците съвсем не са се забързали да опаковат децата си с памперси. Веднъж занесох пакет с памперси, останали от порасналата ми дъщера, на жена с дете от краен градски квартал. Тя учтиво ги прие. „Знаете ли как да ги използвате”, попитах я за всеки случай. Тя отговори - „Не, но съм чувала, че тук се събира урината, нали?” [sab udharhi jamma hota hai na, pissab?] Явно ако тя не би искала да носи памперс, защо тогава да го сложи на детето си. Кимайки, аз казах „защо тогава да ги използваме, нали?”. Тя се усмихна, „важето бебе също трябва да носи обикновени гащички.” [sada cheddi pehne do] Така и стана. В Бомбай, където купувах голям размер памперси, също поисках и по-голям размер. Продавачът ме погледна удивен, сякаш искаше да каже „Това дете доживот ли ще ходи с памперси????” Той не е като Ирин Уамбуи, кенийският магазинер, който наскоро започнал да продава бебешки колички но казал пред репортера на Вашингтон пост, че не разбира кой би искал да си купи от тях. „Нашите бебета не седят като изтукани”, казал той. „Те се носят в слинг и се разхождат навсякъде заедно с майките си.” Да, настойчивите реклами на бебешката индустрия може да накарат кенийците да променят начина си по който разхождат бебетата си. И веднъж легнали в количките като самун хляб, ще се яви и нуждата от памперси. Така, както слинга създава комуникация с детето, така памперса замества нуждата да го разбираш. И въпреки интензивните телевизионни реклами в най-гледаното време памперсите се посрещат с отвращение от бедни и богати, от млади и стари. И понеже преобладаващата част от родителите, бабите и дори детегледачките искат и могат да отглеждат бебето си без памперси, то индустрията започна да ги рекламира като статус в обществото. Истината е, че сухите бебешки млека, бебешкото кошче, детската количка, памперса са все продукт на философията за „откъснато” (разделено) гледане на дете, което се е наложило в западния свят в пост-военните времена. Само едно поколение по-късно американската индустрия рекламира и налага като стандарт тези практики по света. Ранно отбиване, отделяне от майката разрушава интуитивните връзки с детето. Вероятно малкото индийски майки, които дават изкуствени млека и слагат децата си в колички го правят не защото го чувстват като правилно но да не се покажат изостанали от „модерния” Западен свят. Затова и памерсите се рекламират като поредното удобство от Запада. От заболяванията, които докарва памперса, обривите са най-видими. Д-р. Сиърс казва: „Започнеш ли с памперсите, скоро ще дойдат и обривите… бебешката кожа се бунтува срещу загубата на свободата да се наслаждава на чист въздух и слънчева светлина. Вземете свръхчувствителна кожа, прибавете химикалите от урината и изпражненията, увийте всичко това в голям ‘пакет’ и ги разтрийте заедно. Престо! Имате обриви от памперса.” А в Индия обривите не се толерират. В момента в който видя червено петънце свекърва ми настоя да оставим детето по голо дупе и за предпочитане да го държим така. Докато първите месеци на живот без пелени създадоха повече пране, предимствата бяха далеч не само липсата на обриви. След изхождане, моята 4 месечна дъщеричка опитваше да се отмести от мястото [нашето бебе правеше същото - бел. прев.] водена от вроден подтик към хигиена. Като резултат оставаше чиста. Преди, когато носеше памперс, трябваше да проверявам всеки процеп, а тя се омазваше цялата и трябваше да я къпя след всяка смяна. Тя започна да използва гърне в къщи, на 6 месеца. Спомням си когато видях обрив на дупето на двумесечната ми дъщеря и се обадих на доктора. „Нормално е, защото е невъзможно да сменяте памперсите достатъчно често”, каза той. А ако памперсите причиняват подсичане и обриви, защо не премахнем причината? Моя приятелка от Вирджиния отишла с двумесечното си бебе в Бангалор, където майка й й казала: „Синът ти няма да носи памперс в моята къща.” Памперсите са за чужденци и за чужди места. А после, като посетихме наши приятели те, виждайки бебето се завайкаха: „Олеее, абе какво си направила с горкото бебе, махни този памперс от него!” Сега, вместо да нося голям пакет с памперси, аз нося малко гърне, което дъщеря ми използва в публични тоалетни, в самолета или във влака. Но тук забързаните градски родители ще кажат - ами удобството? Всъщност, много по-удобно е да пуснеш водата в тоалетната отколкото да сменяш памперс? Но когато родителите се поддадат на внушението, че бебетата не могат да общуват с тях нуждите си, те подлагат децата си на увиване с памперси, обриви, подсичания и целият дискомфорт и срам от стоене в собствените си отпадъци. Ако някой признаваше правата на детето, то тогава щяха да бъдат забранени рекламите на памперси, които се сменят след 5 подмокряния. Въобще не само памперсите ами цялата тази идея за вещи за еднократна употреба създава голям екологичен проблем. Във Water Wars Вандана Шива описва пътешествие с влак през села, където водата се продава във биоразградими глинени чашки. В същото време във влака се продава Aqua Fina вода (марка на Pepsi) в пластмасови опаковки. „И какво би се случило”, пита тя, „ако един милиард индианци преминат от традиционните глинени чашки към пластмасови?”. Същото е с памперсите. Днес, благодарение на интернет майки от Индия могат да споделят опита си с ЕБХ чрез форуми и сайтове по целия свят. Защото освен че е добре за земята, Естествената Бебешка Хигиена прави децата по-здрави и емоционално и физически.