Явор Бахаров: Псувните ми влизат органично

Явор Бахаров е роден на 12 юли 1985 г. в София и през 2009 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков и Ивайло Христов. Брат е на актьора Захари Бахаров и се подготвя за не по-малка слава… „Пухеният” по Макдона (който ще се играе от 18 март в „Модерен театър”) е дипломният му спектакъл, а последната му водеща роля в театъра е в „Самотният Запад” – пак по Макдона. Постановката е библия за тийнейджъри, пълна с мръсни приказки, учи какво е омраза и на какво са способни разкаянието и прошката. В скоро време ще видим и големия му дебют в киното – Явор играе водещата роля във филма „Тилт”.

- Как приемаш героя си в "Самотният Запад"?

- Героят ми (Валийн) е познат, имаме допирни точки. Ролята на „по-малкия брат” ми е интересна, защото и в живота съм по-малкият брат, въпреки че вече съм и по-големият (б.а. - в семейството има и по-малък брат). А както се шегува един приятел с мен, и аз съм малко стиснат, подобно на Валийн.

- Имал ли си конфликти със Захари, каквито имат братята Валийн и Коулман Конър?

- Не бих казал, отношенията ни са съвсем различни. С брат ми сме много добри приятели. Има един много точен израз: „Брат брата не храни, но тежко му, който го няма.”

- В „Самотният Запад” има много псувни, имаш ли любима фраза от тях, нещо като твоята псувня?

- Когато трябва да кажа на Иван Радоев „Я го духай бе”, го казвам с любов. Псувните ми влизат органично. Те са част от стилистиката на Макдона, който разказва за един отдалечен край, където много се псува…

- В постановката има типичния за Макдона черен хумор и средства – забит молив в гърлото, гадни номера с чашата с бира… Това отблъсква ли те от собствения ти герой?

- Не, напротив, даже ми е интересно да се срещам с такива гадни хора, да мога да пресъздам и по-ниски персонажи. Това са подли характери, но пък са по-интересни и за актьорите, и за зрителите. Харесват ми повече, отколкото някакви влюбени и чисти хора, които даже ме плашат. Повече се чувствам в свои води, когато трябва да изиграя нещо мръснишко. От друга страна, харесвам да играя противоположни образи, повече, отколкото прекалено сродни. Не ми се налага да избирам нищо, все пак съм млад артист и каквото ми дадат, това правя, опитвам се да извлека максимума от него.

- С Асен Блатечки често се сбивате в спектакъла, при това убедително. Много време ли ви отне подготовката?

- Доста време, около два часа. Обикновено аз падам първи на земята, защото Асен все пак е каратист. Понякога се опитвам да го преборя, но рядко се получава. Сцените не са поставени, по-скоро гледаме да ги изиграем импулсивно и натурално, по братски.

- Как обясняваш манията на героя си да събира статуетки?

- Така той се опитва да изкупи всички свои грехове. Героят Валийн си мисли, че след като събира статуетки, вече се е оправдал, вместо примерно да прави ферми и колибки за птичетата в гората.

- „Пухеният”, който се игра в „Сатирата”, идва от март в „Модерен театър”. Това ли е дебютният ти спектакъл?

- Да, това е първият ми на Макдона, след това дойде „Самотният Запад”, а в момента репетираме „Лейтенантът от Инишмор, или историята за една умряла котка” пак по негова пиеса, който ще се играе от средата на април. Аз съм единственият актьор в България, който е участвал в три постановки на Макдона. Самият той ми допада много, защото е модерен драматург с тънко чувство за хумор, което много ми харесва. Вече е взел два Оскара – за късометражен и за чуждоезичен филм – „В Брюж”. Имам усещането, че мога да изиграя всички персонажи на Макдона. А може би всъщност и в реалния живот съм един от неговите персонажи…

- Какви са липсващите елементи в българския театър?

- Трябва да има повече млади режисьори, които да знаят какво правят, трябва да им се дава повече доверие, дори и това да крие рискове. Тяхната професия е много трудна, учили сме със Стайко Мурджев, който е номиниран за Икар за представлението „Пухеният”. Давам си сметка, че това е много тежка професия, но има нужда от млади хора, защото понякога при по-опитните се усеща захабяване, „зацикляне”.

- Ще разкажеш ли малко повече за последния филм, в който играеш?

- Главният филм е „Тилт”, който е почти готов, дори го гледах с режисьора и с други актьори. Това е филм на Виктор Чучков-син, който разказва за първите години на прехода, за трима софийски пичове и една любовна история, преплетена вътре. Става въпрос и за емигрантството. Играем млади актьори от класа на Пламен Марков – аз, Ивайло Драгиев, Ованес Торосян и Радина Кърджилова. Моята роля е водеща – на едно типично софийско копеле, което се опитва да кара скейт, но неочаквано го завърта любовта…

- Имаш специфична прическа, има ли нещо преднамерено в нея?

- Не, няма нищо преднамерено, така си ми расте косата. Опитвам се понякога да й правя нещо, но тя си има собствен живот.