0 0 гласа

Секновение

 
Лято впрегна старата каручка,

покри товара с накъсано чергило,

изтъкано от просъхнали конци,

провиснали над прашните пътеки,

гледжосани глинести ресни.


Самодивите разтърсват нафталиносани юргани,

Самовили подпълват зимния дюшек,

змейове и другите пълзящи калпазани,

се прибират  в леговищните дълбини.


Нощ догонва Ден, по братски изравнени,

пресичат топлините на течащите води.

Ден умалява, уморен и омърлушен,

на брата- Нощ предава пълните дисаги,

с брадвичка насича сухи клонки,

затрупва Лято, да не загние от слани.