Да спим с бебето – да, не, понякога?

НАШИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ
През 1992 г. поставихме апаратура в спалнята си, за да изследваме дишането на 8-седмичната Лорън, докато тя спеше на две отделни места. Едната вечер Лорън и Марта спаха заедно в леглото, където обикновено си спят. Следващата нощ Лорън спа сама на нашето легло, а Марта спа в съседната стая. На Лорън и бяха поставени жички, свързани с компютър, който записваше електрокардиограмата й, дихателните движения, въздуха, който излизаше от носа й и нивата на кислород в кръвта й. Инструментариумът беше безболезнен и не нарушаваше съня й. Марта кърми бебето и в двата случая за приспиване и когато имаше нужда през нощта. (Апаратурата беше настроена да отчита само физиологичните промени при Лорън, без да засича тези на Марта.) Специалист по апаратурата и аз наблюдавахме и записвахме резултатите. Данните бяха анализирани от компютъра и интерпретирани от педоатър пулмолог, който беше „сляп” за случая, не знаеше данните, които анализира дали идват от вечерта, когато спяха заедно или отделно.
В нашето изследване открихме, че Лорън дишаше по-добре когато спеше до Марта, отколкото когато спеше сама. Дишането и пулсът й бяха по-регулирани по време на споделения сън и имаше по-малко спадове, ниски нива на дишане и кислород в кръвта от епизодите на спиране на дишането. През нощта, когато Лорън спа с Марта, нямаше спадове в нивото на кислород в кръвта. През нощта, когато спа сама, имаше 132 спадания. Подобни резултати отчетохме и при второ бебе, чиито родители бяха така добри да ни допуснат до спалнята си. Направихме същите опити с Лорън и другото бебе на 5 месеца. Както се очакваше, физиологичните различия при съвместния и самостоятелен сън бяха по-малко изразени в сравнение с експеримента на 2 месеца.
През 1993 бях поканен да представя нашето изследване на 11 международна конференция по проблемите на детската апнеа, тъй като това беше първо такова изследване в естествена домашна среда (Sears, 1993). Със сигурност нашите изследвания не могат да претендират за научност, главно защото изследваните бебета са само 2. А и не това беше целта ни, би било самонадеяно да се правят генерални заключения на базата на изследването на 2 бебета. За нас това беше пилотно изследване. Но ние научихме, че със средствата на микротехнологията и домашния, неинвазивен мониторинг, моето предположение за предпазващия ефект на съвместния сън е хипотеза, която може да се провери. Надявам се, че това предварително изследване ще стимулира други изследователи на Синдрома на Внезапната Детска Смърт да изследват научно психологическия ефект на съвместния сън в естествена домашна обстановка.

ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ СЪВМЕСТНИЯ СЪН С БЕБЕТО
Психологичните ефекти от съвместния сън с бебето вече са изследвани в лабораторна обстановка, аранжирана максимално да се доближи до домашната спалня. През последните няколко години правителството отдели почти един милион долара за изследване на съвместния сън с бебето. Всички изследвания са били правени с майки и бебета на възраст между 2 и 5 месеца. Ето предварителните резултати (Elias 1986, McKenna 1993, Fleming 1994; Mosko 1994):
1. Двойките, които спали заедно, показали повече едновременни събуждания от тези, които спели разделени. Когато единият от двойката се размърдал, кашлял или променял фазата на сън, другият също се променял, често без да се събужда.
2. Всеки от двойката често, макар и не винаги, бил във една и съща фаза на сън за по-дълъг период, когато спели заедно.
3. Всяко от бебетата, които спели с майките си прекарвало по-малко време в дълбок сън. И за да не би майките да се притеснят, че при съвместното спане и те биха прекарали по-малко в дълбок сън, предварителните изследвания сочат, че майките, които спят с бебетата си не прекарват по-малко време в дълбок сън.
4. Бебетата, които спели с майките си, се събуждали и сучели по-често от тези, които спели отделно, но пък майките не са се събуждали по-често.
5. Бебетата, които спели с майките си, спели по-често по гръб и настрани, отколкото по корем, фактор който сам по себе си намалява риска от Синдрома на Внезапната Детска Смърт.
6. На лице е много взаимно докосване и взаимодейстие между тези, които спят заедно. Това, което единия прави, оказва въздействие върху поведението на другия.[/list:u]
Въпреки, че тези изследвания са проведени в лабораторни условия, вместо в естествена домашна обстановка, много е вероятно през следващите години да се изследват достатъчно двойки майка-бебе, за да се потвърди и научно това, което интуитивно майките по света знаят отдавна - нещо добро и здравословно се случва, когато майките спят с бебетата си.

РАЗКАЗИ НА РОДИТЕЛИ, КОИТО СПЯТ С БЕБЕТАТА СИ: ПРЕДПАЗВАЩАТА РОЛЯ НА СЪВМЕСТНИЯ СЪН
Избрах следните откъси от галерията си с медицински свидетелства. Те са от “професионални” майки с много добра интуиция. Много от тях са също педиатрични сестри. Някои са спели с бебетата си поради страх от Синдрома на внезапната Детска Смърт. Тези умни жени познават бебетата.
" “През първите 6 месеца от живота на Леа аз забелязвах някои драматични промени в начина й на спане, когато не бях до нея. Тъй като държах монитора включен, можех да чуя силно и неравномерно дишане, вместо спокойното и равномерно, каквото беше когато лежах до нея. Имаше определена промяна в начина на дишане след като аз станех от леглото. Мисля си, че в действително аз й помагах да диша. Може би бях нейният пейсмейкър. Също забелязах, че когато беше на 5 месеца, след като аз станех от леглото, тя се обръщаше по корем. Тя никога не се обръщаше по корем когато бях до нея. Винаги лежеше по гръб или настрани.”
" “Докато спях с бебето си, забелязах, че имаше моменти когато то спираше да диша. Изчаквах, изчаквах, но не продължаваше да диша. И тогава си поемах дълбоко въздух. В същия този момент Зак си поемаше също! Чуването на моето дишане в действителност стимулираше неговите дихателни импулси.”
" Нашето новородено дете спеше в люлка, поставена до леглото ни. Една нощ я чух да се задъхва. Аз познавам звуците, които бебетата издават и това не беше нормален звук. Веднага, след като я взех и поставих при себе си на леглото, тя започна да диша равномерно. Педиатърът ми каза, че просто съм нервна и, че ако бебето не се събужда от звука, значи няма проблем и, че ако я изнеса от нашата стая няма да я чувам. Аз обаче продължих да настоявам пред педиатрите да я изследват и наистина те установиха, че бебето има апнеа в 18 процента от времето. Но когато спеше с мен, аз забелязах, че е различно. Тя дишаше с мен. Моят доктор продължи да мисли, че съм нервна луда жена и че бебето ще е добре, ако просто го оставим на мира.”
" “Когато бебето бебето ми беше на 3 месеца, аз се върнах на почасова работа вечер. Тя стана нервна и плачеше в по-голямата част от времето. Когато й идваше времето за сън вече беше изпаднала в такава истерична фаза, че така заспиваше. Мисля, че това разстрои нещата с дишането й. Когато се връщах късно от работа и се навеждах доближавах ухото до леглото й, не можех да я чуя да диша. На всеки седем или осем секунди тя си взимаше веднъж или два пъти въздух и това беше всичко. Веднага след като я вземех и легнех с нея на леглото си, тя започваше да диша по-спокойно и ритмично. Тя продължи да диша по този начин, когато беше в своето легло, в продължение на месец. След това по предложение на съпруга ми аз спрях да работя вечер и започнах да спя заедно с нея. Приятелката ми ми казваше да я оставя бебето да плаче и че то трябва да се научи да спи само, но това паническо дишане, което чувах, когато бебето спеше само, не беше съня, на който аз исках то да се научи.”
" “Бебето ми обикновено спи с мен, но понякога се случва и да не е така. Когато спи сам, често се събужда уплашено. Аз смятам, че този страх причинява Синдрома на Внезапната Детска Смърт.”
" „Бебето ми беше леко болно няколко седмици и една нощ се събуди в леглото си задъхано и борещо се за глътка въздух. Дишането й изглеждаше затруднено, но след 10 мин. се оправи. На следващия ден я заведох на лекар и той ме уверяваше, че няма признаци, предшестващи внезапната смърт. Тогава се запитах, дали това не е така, защото няма никой до леглата им, който да забележи тези предупредителни сигнали.”
" „Бебето ми имаше дихателни проблеми през нощта и гърчове, които бяха диагностирани като синдром на Сандиферс с рефлукс и гърчови нарушения. Изследванията за това бяха направени в една университетска болница, като бебето спеше само и показваше неравномерно дишане. Аз казах на доктора, че то обикновено спи с мен, но той ми отговори, че това няма значение за резултатите и че иска да започне да лекуваме бебето с медикаменти и да бъде на сърдечен монитор. По това време бебето беше на 4 месеца. Аз потърсих втори мнение в друга университетска болница, където направихме същото изследване, но бебето спа с мен. Резултатите бяха нормални и лекарите там ме посъветваха да спра монитора и че няма нужда да се прави нищо повече.”
" „Нашето бебе пухтеше като влак когато спеше само. Ако се доближех и докоснех, започваше да диша нормално. Когато спеше в нашето легло също дишаше нормално.”
" „Не искам да звуча като физик, но знам, че с бебето сме на едни мозъчна честота, когато спим заедно. Сякаш сме в пълна хармония през нощта. Той суче нощем, а аз дори не се събуждам. Заради това животът ми сега е толкова по-лесен отколкото с първото ми дете.”
" „Първоначално си мислех, че да спиш с бебето си е лудост. Но след това на нашето 10-седмично бебе му беше поставена диагнозата гастроезофагеален рефлукс. Осъзнах, че не можех да го оставя да плаче през нощта. Беше опасно, защото това засилваше рефлукса. Така, че аз спях с него и той плачеше по-малко. Сега толкова съм свикнала с начина му на дишане, че се събуждам малко преди или точно когато дишането му се промени.”
" "Понеже имахме 2-ма роднини, които изгубиха бебетата си заради синдрома на внезапната детска смърт., ние включихме нашето първо бебе на монитор и то спеше с мен. Аз усещах когато дишането му се променяше. Съпругът ми и аз се събуждахме няколко секунди преди мониторът да се задейства. Тогава аз потупвах бебето и то започваше да диша отново."
" „С първото си бебе, поради страх от разглезване, не позволих да спи с мен (сега съм на друго мнение), но тя спеше на няколко инча от мен в люлка до моето легло. Когато беше на 3,5 месеца, я преместих в отделна стая. Същата нощ се събудих в паника с чувство, че трябва да я взема. Намерих я, че не диша. Потупах я и тя започна да диша отново. Изследваха я в една детска болница и откриха, че има чести периоди на апнеа, между 10-50 за нощ, и ние не сме знаели за това. Тогава започнахме да я включваме на монитор и живота ни се завъртя около това. Аз все още се страхувах да я взема при себе си в леглото, защото по това време мониторите нямаха аларма, ако ги изключиш и аз се страхувах, че мога да го изключа и да не чуя когато тя има период на апнеа. Много нощи алармата се включваше на всеки 10 мин до 1 час. Когато стана на 4 месеца, само и само да мога малко да поспя, я взимах върху гърдите си и така спяхме поулегнали в стол с регулиране на облегалката. През тези нощи спяхме по-добре и нямаше аларми. Дори когато спяхме отделно, аз се събуждах непосредствено преди задвижването на апнеа алармата. Вярвам, че това беше специална връзка с нея и мисля, че кърменето и многото гушкането през деня ми помогна да изградя тази връзка.”
" „Нашето бебе има астма и аз забелязах, че когато спи при нас, дишането му е по-ритмично и не така забързано, както когато спи само. Съпругът ми също така забеляза, че като го придърпа към гърдите си в голяма „ мечешка прегръдка”, дишането на Натаниел става по-бавно и дълбоко. Това се превърна в част от нашия план за действие по отношение на астмата. Това не само, че помогна на Натаниел да спи по-спокойно и приема по-малко лекарства, но помогна и на нас да спим по-добре.”
" „Всяко от нашите 5 деца спеше с нас до 2,5 – 3,5 години, когато сами решиха да се преместят. Забелязах, че всички те спяха с лица към моето и когато аз се обръщах, те се събуждаха. Твърдо вярвам, че бебетата и майките им дишат в синхрон и когато единият се размърдва, другият също го прави. Като че ли винаги се събуждах едновременно с децата, а не след тях. Вярвам, че именно дихателната връзка е в основата на това.”
" „Аз спях със всяко от 6-те си деца и мисля, че дишаха по-ритмично когато спяха с мен. Когато ги наблюдавах да спят сами в креватчетата си, дишането им изглеждаше по-неравномерно.”
" „Нашите цикли на сън сякаш са синхронизирани. Аз се събуждам няколко секунди преди нея.”
" „Ако не беше дъщеря ни, никога нямаше да помисля за съвместен сън с бебето. По време на курсовете по раждане, инструкторът ни спомена, че може да помислим за това да спим с бебето. Съпругът ми и аз се спогледахме и казахме: „Това звучи либерално. В никакъв случай, благодарим. Тя ще си има отделно легло в отделна стая.” Един следобед когато бебето ни беше на двайсетина дни, от силен вятър вратата на бебешката стая се затвори с трясък. Помислих си, че тя сигурно ще се стресне и отидох да я проверя. И какво да видя – тя сива, мърво бледа и отпусната, не диша. Помислих си, че си е отишла – аз съм парамедик. Сграбчих я и тя започна да диша. След като няколко нощи я поставихме на монитор, докторите заключиха, че тя има множество периоди на дишане като на преждевременно в 34-35 седмица родено бебе.”
" „Някак многозначително лекарят ми каза „Може да си помислите за вариант да спите с нея и да я кърмите легнала. Всичките ни бебета спяха в нашето легло докъм 12-15 месечни и съм чул, че майчиното присъствие регулира сърдечния пулс на бебето.” Тогава казах на съпруга си „ Може би след всички мнения на инструктора ми по раждане, лидерката на Ла Лече лигата, книгите на д-р Сиърс и сега и това на педиатъра ни, трябва да преосмислим въпроса. Тя спа в нашето легло следващите 10 месеца, наблюдавана само от мен. Доколкото аз я наблюдавах нямаше никакви затруднения с дишането. Когато хората кажеха: „О, тя спи с теб?” и ми хвърляха неодобрителен поглед, аз просто им отговарях: ”Нашият лекар, каза, че така е най-добре, понеже това й регулира дишането.” По време на часовете ми в колежа се ядосвах толкова много, когато хората приравняваха спането с бебето с това да „вършиш нещо различно” То е естествено като това майката да държи бебето си. Бих искала да не го искарват нещо толкова либерално. Не мога да изразя колко по-различно е така. Следващото ни бебе ще спи с нас.” [/list:u]
От горнонаписаното излиза, че спането отделно е не само неестествено, но понякога и опасно за някои бебета. Съберете новите изследвания по въпроса заедно с интуицията на тези мъдри родители, и ще се зачудите дали съвместният сън допринася не само за психологическото, но и физиологично здраве на бебето. Всяка година все повече и повече изследвания потвърждават това, което схватливите родители отдавна подозират- съвместният сън е не само безопасен, но и здравословен за техните бебета. Ето защо аз оставям на родителите да помислят върху следното :”Ако имаше по-малко бебешки креватчета, щеше да има и по-малко смърт в бебешко креватче.”

7 ПОЛЗИ ОТ СПОДЕЛЕНИЯ СЪН: МЕДИЦИНСКИ И ЗА РАЗВИТИЕТО
Няма правилно и неправилно място за спане на бебето. Начинът, който позволява на цялото семейство да спи по-добре, е правилният. Помнете, почти половината от населението на света спи със своите бебета и все повече и повече семейства в САЩ споделят съня си със своите малки. Ето и причините:
1. Бебетата заспиват по-добре. Бебетата, които спят с родителите си, обикновено заспиват и спят по-добре. Заспиването на гърдата на майката или в прегръдките на бащата създава у бебето здравословно отношение към заспиването. Бебетата научават, че да заспиваш е приятно (една от нашите цели във възпитанието)
Бебетата спят по-добре. Поставете се на мястото на бебето. Когато преминава от дълбок сън в лек, то навлиза междинен период, уязвим за събуждане, който се случва на всеки 1 час и от който на бебето му е трудно само да навлезе в дълбок сън.Вие сте познат любим човек, който бебето може да докосне, помирише и чуе. Вашето присъствие действа като послание „Можеш отново да заспиш”. Като не чувства притеснения, бебето тихо преминава през критичния за събуждане период и отново заспива дълбоко. Ако бебето се събуди, понякога може да заспи само, защото вие сте там до него. Познатият допир, може би и няколкоминутното кърмене, ще успокоят бебето да заспи дълбоко без нито един от двойката, споделяща съня си, да се разбуди напълно.
Много бебета се нуждаят от помощ, за да заспят отново поради една особеност в развитието им постоянство на обектите и хората. Когато нещо или някой не може да се види, той не съществува. Повечето бебета преди годинката нямат способността да мислят за майката като съществуваща някъде другаде. Когато бебетата се събудят сами през нощта, често се плашат и не могат да заспят дълбоко. Заради тази тревога от раздялата, те се научават, че сънят е страшно състояние (което не е цел на възпитанието ни по отношение на нощния сън).
2. Майките спят по-добре. Много майки и бебета успяват да постигнат хармония през нощта – майката и бебето са с еднакви фази на сън.
Записки на Марта „Аз автоматично се събуждах секунди преди бебето да се събуди. Когато то се размърдаше, аз поставях нежно ръката си върху него и то отново се унасяше. Понякога правех това автоматично и дори не се събуждах.”
Контраст между споделения сън и съня в отделно легло и стая. Бебето се събужда – само и зад решетки. Не може да докосне никой. Върти се и прохленчва. Все още не усеща никой. Притеснява се и се уплашва и плача ескалира до силен рев за помощ. Пронизващият плач събужда и най-далечно спящата майка, която скача (понякога от дълбок сън, което обикновено води до най-тежкото нощно изтощение) и се олюлява неохотно през стаята. Когато накрая стигне до бебето, бебето е силно разсънено и раздразнено, майката е разсънена и раздразнена и успокояването, което следва, се превръща в неприятно задължение вместо да е естествен отклик. Трябва ти повече време, за да успокоиш раздразнено бебе, което спи само, отколкото полузаспало, спящо на ръка разстояние от майка си. Веднъж след като бебето заспи, майката е все още будна и твърде възбудена, за да заспи лесно. Но ако бебето спи до майка си и техните цикли на сън са в синхрон, то и двамата лесно ще заспят без нито един от двамата напълно да се разсъни. Да бъдеш събуден изведнъж от фаза на дълбок сън, за да видиш гладно или изплашено бебе- това е, което води до недоспали си родители и плашливи бебета.
3. Кърменето е по-лесно. Повечето кърмещи майки ветерани, заради собственото си оцеляване, се научават, че споделеният сън прави кърменето по-лесно. Кърмещите майки откриват, че им е по-лесно отколкото на тези, които хранят с шише, да съгласуват фазите си на сън с тези, на бебетата си. Те често се събуждат сами току преди бебето да се събуди за хранене. По този начин, очаквайки храненето, майката може да го накърми и то да заспи дълбоко преди бебето (и често и майката) напълно да се събуди.
Една майка, успяла да постигне такава хармония на кърменето през нощта, сподели следното с нас:
”Около 30 секунди преди бебето ми да се събуди за хранене, сънят ми ставаше лек и аз почти се събуждах. По този начин като очаквах храненето, можех да започна да го кърмя веднага след като той започваше да се върти и да търси зърното. Така той не се събуждаше напълно и ние веднага се унасяхме в дълбок сън след храненето.”
Майки, които изпитват трудности с кърменето през деня, казват, че кърменето става по-лесно, когато спят с бебето и кърмят легнали през нощта и когато го приспиват през деня. Смятаме, че бебето усеща, че майката е по-спокойна и хормоните, отговорни за производството на мляко работят по-добре когато тя е спокойна или спяща.
4. Спането с бебето е удовлетворяващо. Спането с бебето е дори по-уместно за днешния ни забързан стил на живот. Тъй като все повече и повече майки, принудени от обстоятелствата, са отделени от бебетата си през деня, спането с бебето през нощта им позволява да почувстват връзката си отново и наваксат лисващите им часове от деня. През нощта хормоните, които се произвеждат в отговор на кърменето на бебето, релаксират майката и й дават възможност да си отдъхне от напрежението и забързаното ежедневие.
5. Бебетата растат по-добре. През последните 30 години в нашата педиатрична практика, наблюдавайки семейства, които спят с бебетата си, забелязахме едно предимство от медицинска гледна точка – бебетата растат добре. Под „растат добре": имам предвид не само, че стават по-големи, но, че с достигат своя пълен потенциал емоционално, физически и интелектуално. Може би допълнителният допир стимулира развитието или може би и допълнителните хранения (да, бебетата, които спят с родителите си, сучат по-често, от тези, които спят сами).
6. Родителите и децата стават по-близки. Помнете, че да станеш близък с детето си е в основата на родителството и една от първите цели на това да си родител. В нашия офис пазим файл с надпис „Деца, които се развиват добре, какво са направили родителите”. Забелязахме, че децата, които спят с родителите си (през цялото или част от времето на онези формиращи години) не само, че се развиват по-добре, но и са по-близки с родителите си.
7. Намалява риска от Синдрома на Внезапната Детска Смърт. Новите изследвания потвърждават това, което светът отдавна подозира - бебетата, които спят безопасно до родителите си, е по-малко вероятно да станат жертви на трагедията на внезапната детска смърт. Да, понеже Синдрома на Внезапната Детска Смърт е толкова рядък (0.5 до 1 случай на 1000 деца), това не би трябвало да е причина, за да спите с детето си. (За по-задълбочена информация по въпроса за изкуството на споделения сън и експериментите, сочещи как сънят се отразява благоприятно на нощната физиология на бебето виж SIDS
Спането с бебето не винаги е удобно и някои родители просто не искат да спят с бебето си. Съвместният сън е една възможност за израз на привързаност и грижа. Вие не сте лош родител заради това, че не спите с бебето си. Опитайте. Ако става и ви доставя удоволствие, продължавайте. Ако не, опитайте други начини (една възможност е да придърпате детското легло до вашето).
Новите родители често се притесняват, че детето им дотолкова ще свикне със спането при тях, че може никога повече да не иска да напусне леглото им. Да, ако сте свикнали да спите в първа класа, няма да ви хареса нещо по-малко от това. Но както децата сами се отказват от гърдата в даден момент, така наистина се отказват сами и от вашето легло (обикновено някъде към втората годинка). Имайте предвид, че споделеният сън може да е начин на спане с цел безопасност и сигурност на бебето. Времето, което бебето прекарва в прегръдките ви, на гърдата ви и в леглото ви е една много малка част от живота на детето, а спомените за вашата любов и присъствие са за цял живот.

СПАНЕТО С БЕБЕТО И СВДС
Хипотезата на др. Сиърс:
„Вярвам, че в повечето случаи СВДС е нарушение на съня, главно нарушение на способността бебето да се разбужда и контролира дишането по време на сън. Всички прояви на естествената майчина грижа, особено кърменето и спането с бебето, подобряват контрола на дишането при бебето и увеличават взаимното усещане за присъствие на другия, така че способността бебето да се разбуди е се подобрява, а оттук риска от СВДС намалява.”

Тъй като изследванията сочат, че децата с риск от СВДС реагират по-слабо на събуждане, то логично е, че всичко, което засилва реакцията им за събуждане или прави майката по-осъзната по отношение на бебето по врем на сън, намалява риска от СВДС. Точно това е, което спането с бебето прави. Ето жизненоважната роля на майката, която спи с бебето си:
Майката действа като пейсмейкър Най-съществената част от моята хипотеза е, че майката може да въздейства като дихателен пейсмейкър на бебето си. Представете си какво се случва, когато майката и бебето спят един до друг. Майката действа като дихателен пейсмейкър на бебето по време на сън. Заедно те създават това, което ние наричаме „хармония на съня”. И двамата участника в тази спяща двойка имат синхронизирани фази на сън, може би не перфектно синхронизирани и не през цялата нощ, но достатъчно близки, че всеки да усеща присъствието на другия без да нарушават съня си. Заради тази взаимна чувствителност, когато бебето преминава от дълбок в повърхностен сън, присъствието на майката повишава способността на бебето да се събуди и да усеща. Както по-горе дискутирахме, липсата на тази способност да се събуди или да излезе от дълбок сън може да характеризира бебето като рисково за СВДС. Безброй пъти майки са ми казвали: „Аз автоматично се събуждам точно преди бебето ми да се размърда, кърмя го и то се унася отново. Обикновено нито единият от нас не се събужда напълно, а двамата бързо заспиваме отново.”
Докато наблюдавах Марта, спяща до нашите бебета, забелязах колко често тя отвръщаше на нуждите на бебетата през нощта, често без изобщо да се събуди. Няколко пъти през нощта тя оправяше завивките им, кърмеше или правеше това, което смяташе за добро на бебето.
Този начин на спане не би трябвало да навежда на мисълта, че майката трябва да възприема себе си като пазител на живота, наблюдаващ бебето всеки път когато спи, ден и нощ в продължение на 6 месеца или да я навежда на мисълта, че е неадекватен родител, ако не го прави. Ако разглеждаме спането с бебето по този начин, то това би насаждало само страх и би отнело радостта да бъдеш родител и през нощта. Аз просто говоря за това да забравим за културните норми и вършим нещата естествено. Недейте да чувствате, че никога не трябва да оставите бебето да спи само или, че трябва всяка нощ да си лягате рано заедно с него. Помнете, че СВДС е относително рядък, а не еженощна заплаха за живота на бебето ви.
Майката запълва лисващ елемент Активният сън е състояние, от което повечето бебета лесно се събуждат. Както по-горе дискутирахме, това е състояние, което може да предпази бебето от епизоди на спиране на дишането. От 1 до 6 месец, главното притеснение по отношение на СВДС е, че процента на активен сън през тези месеци намалява, а се увеличава по-спокойния или дълбок сън. По-дълбокият сън означава, че бебето започва да спи през цялата нощ. Това е добрата новина. Но притеснителното е, че както бебето спи по-дълбоко, така е и по-трудно да го събудиш при случай на апнеа и така рискът от СВДС се увеличава. Около 6 месец сърдечно-белодробната регулираща система на бебето се е развила достатъчно, така че дихателните центрове в мозъка да могат по-добре да рестартират дишането, дори и по време на дълбок сън. Но има уязвим период между 1 и 6 месец, когато сънят става по-дълбок, но компенсаторните механизми все още не са напълно развити. По това време, когато бебето е в рисков период, майката може да служи като компенсаторен механизъм. С други думи, майката спи като бебе докато бебето е достатъчно голямо, за да спи като възрастен. Топлото тяло до бебето действа като дихателен пейсмейкър, сякаш напомнящ на бебето да диша, докато собствените механизми на бебето са достатъчно зрели, за да поемат тази отговорността си сами. (Виж Sleep Safety)

Дали бебето ще спи в леглото на родителите си, или в креватче непосредствено до тяхното легло, може би не е от чак такова значение. Когато съм спала с мъничко бебе, винаги съм се страхувала да не го затисна и задуша, и затова съм спала нащрек. Докато ако непосредствено до родителското легло е кревачето, тази опасност отпада, а останалите предимства са си налице почти всичките.

Има нещо друго, което ми се видя странно: тези хора са спали не с бебета, за които например може да има опасност от внезапна бебешка смърт, а с доста големички деца, чак до 4 годишни. Нямам представа дали това е добре или не. От една страна, ако се спи в една и съща стая с децата, те няма да се боят да не влезе някой през балкона да ги открадне. Може би няма да се боят, понеже аз се боях, макар да спях в една и съща стая с баба ми и дядо ми. Родителите пък ще са по-спокойни да наглеждат детето. А от друга страна, да не забравяме, че родителите не се събират вечер в леглото само да спят, и едно дете донякъде ще смущава сексуалния им живот, макар и не много. Има смисъл да се помисли над това, и всеки ще си направи сво избор.

Нашите деца никога не са спали с нас в едно легло, но до известна възраст легълцата им бяха в спалнята ни, както вероятно правят всички родители в БГ. Та, моят опит е следният:

Калоян спа в стаята ни до година и половина и после отиде в отделна стая сам, което много му харесваше. Страх никога не е имал, но помня че веднъж изказа страх от фигурите върху едни от пердетата му - бяха някакви причудливи шарки, но на него му приличали на лоши очи, които го следят, докато спи... Окей, на секундата ги свалихме и той си избра новите. Добре е да се елиминира всякакъв проблем, който може да накара детето да не обича стаята си (е, стига да не е лиготия непрекъсната)... Иначе му беше голям кеф да е самостоятелен - това значеше, че е голям.

Траяна спа в стаята ни до значително по-голяма възраст - беше около 3 годишна, като се премести - но тя си беше силно проблемно бебе, както вече знаете... Тя също много обича стаята си и с удоволствие спи сама.

Ние отрано въведохме правилото - можем да се гушкаме в леглото, но да речем за половин час, за един час... После всеки си ляга в своето легло, защото така ще се наспим най-добре. И когато имаме време - съответно се гушкаме по леглата им в стаите им, като не пропускаме да изтъкнем "колко страхотно, удобно и красиво легло имат" и "как направо им завиждаме, че имат такива страхотни стаи, които ние някога не сме имали, обаче сега изживяваме второ детство с техните..." (абе, такива разни мохабети...)

Бях въвела и друго правило, понеже Жоро много пътува - когато татако е на път, Калоян винаги можеше да спи с мен (е, докато стигна 6 г. възраст - после дойде Траянин ред). И сега понякога Траяна спи с мен инцидентно, но се вижда, че не е удобно нито за нея, нито за мен. И тя сама не иска. Иска гушкане и четене за максимум час - после си отива в леглото. Калоян, въпреки преклонната си възраст, също иска гушкане-тип-разговор, което сближава много, повярвайте ми....

Може би всеки родител трябва сам да си реши как да процедира, но винаги съм смятала, че детето трябва да се отдели от стаята на родителите си някъде през втората година. Време му е, а и така ще стане по-самостоятелно и смело. Разбира се, не бива да се насилва, но не бива да се допуска да спи до ученическа възраст с родителите си... Смешно е, а и после ще му е страшно и самотно да е самичко. Навиците умират трудно...

Не ми звучи много хигиенично спането с бебе в едно легло. Ако е болно, с температура и трябва да го следиш - да, разбира се, винаги съм го правила. Но здраво, право дете - с двамата си родители, и то всяка нощ за години наред? Леко ми е странно, аз лично не го приемам.

Ние пък сме си в едно легло от самото начало, та до ден днешен. Но при мен случаят е по-друг. Нали съм си самотно маме. Живи сме, здрави сме. Все някой ден ще и писне да ми се мъкне в леглото. Не насилвам нещата.