Човека за Бог е

10 декември 2025, 23:50 Публикувано в BgLOG | 0 коментара , 1 прочита
Категории: Религии, Човекът и обществото
Етикети: деца, възпитание, бог, християнство, библия, исус христос
Нека да разгледаме как Божието слово, Библията, описва човека.
Какво сме в очите на Бог?
Как ни вижда?
Какво мисли за нас и как се проявява в живота ни?
Разбира се, ще се уповавам на Библията, но накрая и по човешки ще споделя своето скромно мнение за това как ни вижда Бог. Не е меродавно, и е в разцветката на ролята, в която пребивавам вече почти три години - родител на две прекрасни, но палави деца. И така...
Библията описва човек като създаден по Божие образ.
"И сътвори Бог човека по свой образ" Битие 1:27
Всеки път когато се поглеждаме в огледалото ние виждаме черти на Божия образ.
Колко хитро в днешно време имаме свободата да си променим външния вид чрез различни интервенции!
В допълнение подобно на Бог можем да развием морални устои и да имаме неограничените сили на разума на своя страна!
За Бог ние, аз и ти, и всеки човек на планетата, без значение от начина на живот, притежаваме достойнство и уникална ценност.
...Как само ни подхлъзват да взимаме грешни решения, да търсим уеднаквяването с греха, прикрито под "всеки прави така"...
Бог ни вижда като господар над земята и природата.
Битие 1:28 казва "покорете [земята]; владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята".
Да, Господ ни е създал и ни е дал власт над неговото творение!
Което ни поставя не просто като част от творението му, а като венец. Като корона на света.
Бог ни обича. Но той вижда и друго. Той вижда в сърцето ни. Той вижда истинските ни мисли и желания.
Първо той не съди по лице. А по сърце. 1Царе 16:7 "Господ не гледа както гледа човек; човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце". За съжаление обаче сърцето, което визира нашето тяло - плътта се нарича още и в Библията - не е невинно.
 Марк 7:21-22 гласи "отвътре от човешкото сърце, произлизат зли помисли".
 Съмняваш ли се? Ще ти кажа, че безгрешни хора няма. И Бог вижда това най-добре.
Второ, той ни е дал свобода и свободна воля, дал е на разположение природата, но заедно със всички дарове, идва и отговорността. Бог дава заповед за пролятата кръв - на животни и хора.
 Битие 9:4 дава заповед "Само месо с душата му, тоест с кръвта му, да не ядете", а в Левит се обяснява (17:11) - "Защото животът на тялото е в кръвта". Казано простичко - човек може да използва животното, но не да се отнася с жестокост към неговия живот и да не го пролива излишно.
Битие 9:6 "Който пролее човешка кръв, от човек да се пролее неговата кръв, защото Бог направи човека по свой образ". Т.е. човешкият живот е ценен.
И е толкова ценен, че Бог решава да го откупи от тъмните сили, които придобиват власт над човека още в Едем с грехопадението.
"Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот" Йоан3:16
Откупуването е през самата Божия кръв за всяка пролята кръв! И всеки човек, който заживява по Божиите стандарти (сиреч 10-те Божии заповеди) и повярва в Бог, ще живее вечно! И така накратко, човек е създаден свободен, но всеки избор има последствия, които ще бъдат понесени от него. Така грехът отделя Бог от човека, прави го слаб и подвластен на греха, но най-важното - човека става смъртен. Бог се грижи за нас хората, като ни търси, говори ни, грижи се за нас и ни прощава.
Йоан 3:16 е най-силното доказателство, което показва как Библията описва човек като обект на безусловна любов, заради който се изпраща спасение. И така, Бог позволява на човек да стане "ново създание" 2 Коринтяни 5:17, което може да участва в Божието царство и да има вечна общност с Бог. Който, да не забравяме, е Баща на хората. Да, той е нашия Баща. Иначе защо молитвата започва с "Отче наш".
И тук моето мнение, на това как ни вижда Бог - той ни вижда като негови деца. Дава ни свобода, но изисква отговорност. Дава заповеди, защото знае, че "забранените дейности" ще донесат болка и страдание на децата му. Точно както ние, като родители желаем децата ни да не вършат лоши постъпки. Защото знаем какви ще са последствията и искаме да предпазим децата си. Той ни търси, така както всеки родител иска да общува често с детето си.
Той ни вижда постъпките, и вижда как типично по детски те са ту лоши, ту добри, ти капризни и изискващи - като малкото дете, което е толкова сладко, но също така е и толкова искащо всичко, не разбирайки как така няма да го получи?!....
И тука, вярвам, всяка майка и всеки баща ще се съгласи. Защото се разкъсваме между това да кажем - "децата са толкова добри" и - "децата са лоши, чак непоносимо жестоки"... Това е. Без значение на възраст, пол, раса, етнос -ние сме деца в очите на Бог. Неговите, любимите, за които той слезе и понесе страдания.
 Благодаря ти, Господи за това! Амин!