Най-големият капан за хората

Грехът е действието, което отделя човечеството от Бог. Няма човек който да не е направил грях. Дори и да е само мислено. Мисълта е равна на действие. И това е потвърдено в Новия Завет.

Марк 7:20–23 казва:

„Това, което излиза от човека, то осквернява човека.
Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат лошите помисли…“

Дори и сред най-праведните хора, има хора, които са грешни. Но тяхната вяра в Исус Христос, разкаянието и непрекъснатите опити да станат по-добри, да не повтарят греховете и да живеят праведно е това, което ги прави християни. Всеки човек може да се разкае и да повярва, при това греховете му ще бъдат опростени, а той няма да е пренебрегнат от Бог. Притчата за блудния син в стиховете на Лука 15:11–32 разказва за един син, който настоява за наследството си и за правото да живее отделно. Той пропилява наследството си в разпуснат живот и изпада в нищета. Решава да се върне и да поиска прошка, като помоли баща си да го наеме като наемник (слуга) в дома си. Бащата обаче го посреща с радост, прегръща го и му връща достойнството на негов наследник. А това е олицетворение на думите на Христос, че Бог приема покаялия се човек, без да му напомня за вината му.

Но кое е това което държи толкова много хора далеч от истинското християнство? Те или се правят на християни, или не искат изобщо да чуят за християнството.

Това е мисълта „греховете ми са толкова големи, на практика няма заповед, която да е била спазена в живота ми и мислите. Аз не съм достоен/достойна за да саможертвата на Христос. Не може той да ме приеме за свое дете, защото няма нищо по-страшно от това, което съм извършил“ Тази мисъл и всяка нейна вариация е това, което ни държи далеч от църквата, от Бог и въобще дори и от най-беглия опит да променим живота си и да повярваме в Него. Но това е мисъл, която се вкоренява от неприятеля на Бог – дявола. Ние, хората, можем да я наречем всякак, дори и съвест, но истината е, че тази мисъл е капанът който ни кара да обръщаме гръб на Бог и да си затворим очите пред саможертвата на Исус. А всъщност Исус дойде не само за всички, които вярваха в Бог-Отец и имаха праведен живот, но и за всички останали, които не вярваха. Без значение как и колко често си грешал, Исус е дошъл и за теб! И твоите грехове са понесени от него на кръста!

В Православието има термин радостопечал – радост, че Бог е дошъл и за нас, печал, че и нашите грехове са били причина, Той да умре на кръста. Печал, че Той е умрял заради нас (човечеството), радост, че е възкръснал и така е победил дявола и греха. И дявола няма власт над нас в смъртта ни.

Затова и дявола така отчаяно иска да ни покори в греха. Защото колкото повече ни отдалечава от Бог, толкова повече намалява вероятността да се върнем към Него. Но не е така!

Бог те обича! А да спреш днес и промениш живота си, разкайвайки се за греховете си, и повярваш в Бог не е късно. Никога не е късно. И Бог ще те обича толкова, колкото и хората, които не са направили толкова грехове, колкото мислиш, че ти си направил.

Стопанин на лозе излязъл рано сутрин да наеме работници и се споразумял с първите за една драхма надница. По-късно през деня, дори и почти в края на работния ден наемал още хора на същата надница. Вечерта наредил да се плати, като започнал от последните дошли. Първите работници недоволствали, защото били работили повече, а получили колкото и по-късно наетите. Отговорът на стопанинът е: „Приятелю, не те ощетявам. Не ли за драхма се уговорихме? Вземи своето и си върви. Аз искам да дам на последния колкото и на тебе.“

Бог дава едно и също Царство и на „отдавна вярващия“, и на „късно покаялия се“. А миналото не е решаващо за Неговата любов. Божието „мерене“ е различно от човешкото пресмятане.
Бог ни обича!