Бог е истинен и справедлив - първа част

Съмняваш ли се?
(Прочети и разбери как може да подобриш живота си)
Бих ти предложила да прочетеш Изход, глави 20-23 включително.
Там са дадени Божиите заповеди и насоки за правосъдие.
Божиите заповеди са:
"1. Аз съм Иеова, твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.
2. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланиш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които ме любят и пазят моите заповеди.
3. Не изговаряй напразно Името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.
4.Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа... защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
5. Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която ти дава Господ, твоя Бог.
6.Не убивай.
7.Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9.Не свидетелствай лъжливо против ближния си.
10. Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито какво да е нещо на ближния ти."

Предлагам да разгледаме всяка заповед една по една.
Първите 4 заповеди се отнасят до това кой е Бог и какво изисква спрямо нас, хората в религиозен смисъл.
Той заявява категорично, че е Бог и изисква пълно отдаване. Най-пълно обяснение намираме в книгата на Матея 6:24, в Новия Завет: „Никой не може да слугува на двама господари; защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.“
Това е тайната зад заповедта "Да нямаш други богове освен Мен".
Причините за заповедта, в която се забранява да се прави кумир на всичко живо и неживо, което съществува във въздуха, на земята и във водата, е много ясно дадена, още в нейното условие - Бог е ревнив. 
Точно както всяка жена желае да е единствена за мъжа си, и всеки мъж желае да е единствен за жена си, Бог също желае да е единствен за нашето сърце. 
Мога да дам и друг пример: никой родител не желае да се измести от сърцето на детето си. Аз като майка вече чувствам как искам моето дете да ме обожава. Бог е нашия баща. Защото той е създал живота. 
И като такъв иска изцяло вниманието ни и обожанието ни. В тази заповед Бог се проявява като милостив и ревнив с гняв - гневът му трае само 4 поколения, докато благосклонността му - цели хиляда поколения! 
А заповедта за напразно изговаряне на името му - като родител, чието дете изговаря по хиляда пъти на ден "мамо, мамо" или "татко, татко", без причина в около 98% от случаите - най-вероятно има за цел да не призоваваме без необходимост вниманието на Бог върху нас. 
Защото самото призоваване се прави да обърнем погледа му към нас. Ако повтаряме по цял ден "Боже, Боже":
Първо това е досадно. Второ, отвлича вниманието на Бог от истински важните проблеми - наши или чужди. Трето - призива към него е призив за разговор. Разговорът с Бог се случва в молитва. Колко пъти си се молил наистина, след като си го призовал? Така, че ако искаш да говориш с Бог, е по-добре да седнеш и да се помолиш.
Четвъртата заповед е заповед, която прославя Бог и съхранява силите ни. Това е заповед, дадена, познавайки нашата психика и характер, дава за да запази психическото и физическото ни здраве. Най-първо това е признание на Бог - той сам си е отредил почивка, въпреки, че само със слово е създал света. И ние, като негови деца, трябва да приемем този ден като ден за почивка. Практическата част е също важна за човешкото тяло и здраве:
- тялото проявява хронична умора и изтощение, имунитета се отслабва, случват се хормонални нарушения, безсъние, мускулни болки, главоболие;
- психиката и душата страдат - прегарянето, известно като бърнаут; депресивността; тревожността; раздразнителността; намалената концентрация и памет са явни характеристики на един, преуморен човек. Този преуморен човек не може да изпита радост, като често губи и мотивацията си.
Библията дава и още малко информация за размисъл.
Когато човек не почива, често може да постигне повече. Факт е - повече работа=>повече резултати. Тези резултати обаче могат да донесат гордост, която да отдалечи човек от Бог. И именно гордостта е това, което отваря вратата към греха. Това последното е изпитано от личен опит. Също така, ако няма почивка, работата, без значение, колко се обича и носи радост, се превръща в тежест. Казано накратко човек губи вътрешен мир. Той не може да е вечно пълен напред, с крак на газта. Няма как това поведение да носи щастие.
Сам Исус Христос в Марк 6:31 съветва учениците си:"Дойдете вие сами, на уединено място и си починете малко."
Та Бог, като истински баща, чрез четвърта заповед се грижи за нашето здраве и сили. Също така, това е и призив да общуваме с Бог в почивния си ден. Това означава "освещаване". А дали да е събота? Има много спорове относно това кой ден е за почивка - събота или неделя. Православието зачита неделята като денят на Бог - това е деня, в който Исус възкръсна. Затова е и добре, този ден да е отреден за общение с Бог. Но в днешния съвременен свят, където много хора работят и в събота и в неделя, изпълнението на тази заповед може да е трудно. В този смисъл, е добре като цяло да има един ден в седмицата, в който човек да си почива от всякакви задължения. И с тази почивка да отдаде слава на Бог.  Четене на Библия, разсъждения, посещения на църква, разговори с други християни или просто почивка и молитва. Акцента не е на деня, а на наличието на такъв ден за почивка в работната седмица!
Пета заповед е заповедта за родителите. Защото Бог, сам като родител изпитва ревност към детето си, така и много добре знае, че родителите на всеки човек, изпитват ревност към мястото си в сърцето на детето. 
Това е уважението, което се дава на родителите, признанието, че те са били достатъчно силни да дадат и отгледат един нов живот.
Съвременната психология отдавна е открила връзките между уважението към родителите и живота, който се води от даден човек.
Стига се дотам, че това, което отхвърляме като черта на родителите си, е това, което или проявяваме или нашите партньори/деца проявяват.
И ние отново и отново се сблъскваме с тези "недостатъци", като превръщаме живота си в бягство или борба от/с тези характеристики. А това може да ни донесе огорчение и липса на радост от живота. Затова съветът на най-добрите психотерапевти е да погледнем родителите си не с критика, а с любов, дори и само заради факта, че те са ни дали живот. Да ги приемем, да разгледаме техните черти и да признаем, че тези черти са били добра част от тях, която им е носила някакви облаги. И когато ги приемем, само и единствено тогава, тези черти няма да ги наблюдаваме като част от характера на нашия любим човек/нашето дете. А ако родителите са били лоши хора - те ще бъдат съдени от Бог. Това им е достатъчно, не мислиш ли?
Следи за втора част, в която ще чепкаме останалите пет закона!