За децата и възпитанието–втора част

15 ноември 2025, 18:53 Публикувано в BgLOG | 0 коментара , 2 прочита
Категории: Уроци, съвети, препоръки, Час на класа, Човекът и обществото, Цитати
Етикети: деца, възпитание, бог, дете, родител, християнство, отбор, народ

...И все пак на какво да научим децата си?
 Малкото детенце идва на този свят без да знае кое е добро и кое – лошо.
Няма знания, няма критерии за зло или глупост.
Всичко, което развива детето е благодарение на родители и околна среда.
А неговите желания – те са формирани на база любопитство. Детето вижда нещо и го пожелава. Дали е правилното за него, това ще прецени родителя.
И именно така се стига до старата истина: „Каквито са родителите, такива са и децата.“
Когато родителят сметне нещо за глупаво и го отбележи на глас пред детето си, това дете започва да мисли по същия начин за наблюдавания обект. Евентуално, ще си смени мисленето, едва, когато той изпадне в подобна ситуация във взаимодействие с дадения обект.
Пример: родителят е фен на даден отбор и смята феновете на противниковия отбор за глупаци, като при това използва всяка възможност да го изтъкне на глас. Докато детето не порасне и не свърже приятелства с други личности, за които в последствие разбира, че са фенове на противниковия отбор.
Какво ще се случи? Само да отбележа - не всички пораснали деца проявяват от само себе си  асертивност и приемственост.
При това в най-различни примери от живота.
И обратното се наблюдава – когато родителят е толерантен, уважава различието и говори с уважение дори за противниковия отбор, детето израства с нагласата, че хората не се делят на „наши“ и „глупави“.
То по-лесно приема чуждото мнение, по-спокойно изгражда приятелства и по-рядко изпитва вътрешни конфликти при сблъсък на различни гледни точки.
А с какво може да допринесе християнството?
Християнството предлага конкретни духовни и морални ориентири: учи на любов към ближния, прощаване, смирение, търпение, уважение към околните.
Родителите могат да използват християнските ценности като рамка за възпитание, като показват чрез личен пример как се съжителства с околните, които се оценяват по сърце и добродетелност. Или пък как да се изразява мнение без да се наранява другият.
Какво друго трябва да научи детето?
Детето трябва да се научи, че може да си причини болка – както чрез ежедневни дейности като да си сложи пръстчетата в процепа на вратата, така и като пресече неправилно улицата. Или пък, като пораснал да се влюби несподелено и да настоява на отговор, като в последствие да развие гняв и злоба към обекта на чувствата си...
То също така може и да причини на друг болка – с думи, действия и дори, чрез безразличие.
Ако види човек, който причинява зло на друг, без да се опита да попречи или помогне на пострадалия, това не е безразличие. Това е съгласие със злите действия, или с други думи - съучастие. Мълчаливо съучастие. А това е зло. Да, правилно прочетохте – зло, а не лошо. И това зло може да му донесе и лошо име в обществото, а понякога и правно наказание и затвор.
А душата му ще стане зла и отчаяна, защото никой зъл човек не е щастлив човек.
Всяко дете трябва да знае, че както то изпитва болка, така и околните около него – хора, деца, растения, животни също изпитват болка.
И това води до следващата точка – има три категории, а не две – добро, лошо, зло. И само така, ще предпазите дъщеря си да не се влюбва в „лошо“ момче.
Което например е много повече от бунтар – защото обожава да се подиграва на по-слабите и да ги унижава. Защото подигравките са зло. Или пък синът ви да стане „лошо“ момче – ултрас (примерно) – защото крайните, негативни действия предизвикват негативни (зли) последици.
Научете детето, че всяко действие има своите последици – напр.: ако иска чуждата играчка, то трябва да е готово и да споделя своите играчки. Ако иска помощта ви за домашно, трябва да е готово да предложи своята в домакинството. Ако иска да му се закупи дадена играчка, трябва да е готово да се раздели с джобните си…
Ако се подиграва на някого, трябва да е готово и то да понесе подигравки. И т.н.
Научете детето, че има Бог, който го закриля, като втори баща, но и като баща ще го възпитава ако постъпи злобно, а при глупави постъпки, ще го остави да понесе последствията.
Народът го е казал: „Бог бави, бави, но не забравя.“
И, че Бог ще му помага, но нищо няма да му даде на тепсия – „Бог помага, но в кошара не вкарва“.
 Запознайте го с 10-те божи заповеди. Не си кривете душата - знаете, че те всъщност са коренът на всяко зло.
А това, ако не ви говори нищо - все пак цялото правно законодателство почива върху тези заповеди. Е, може би не всички заповеди, но истината е, че повечето от мотивите зад престъпленията се пораждат от неспазване на някоя заповед.
И накрая - научете детето си, че подбора на приятели и околна среда е от жизнено значение.
Все пак: „с какъвто се събереш, такъв ставаш“ и „който с кучета ляга, с бълхи става.“
Защото винаги възрастните преценяват всекиго чрез поговорката: „Кажи ми с кого дружиш, да ти кажа какъв си.“ Смятам, че това е всичко най-важно.
Ако се сещате още уроци, които са основополагащи за децата ни в развитието им като личности, ще се радвам да ги споделите в коментар.
Надявам се, аз самата да мога да науча децата си на същото.
Успех на всички ни, които сме родители!