Свободната воля и християнството... или Как светът отива към гибел

15 ноември 2025, 19:34 Публикувано в BgLOG | 0 коментара , 2 прочита
Категории: Взаимоотношения, Гражданско образование, За всекиго по нещо, Човекът и обществото, Раздумка
Етикети: астрология, бог, ес, християнство, андрю тейт, слободия, стратегия за равенство
Свободата е ключова ценност на новото хилядолетие.
А мантрата че Бог е във всеки от нас е основната мантра.
А точното име на Бог? Е, това е дребна подробност.
Защото в момента всичко върви към икуменическо движение, в което се вплитат различните деноминации християни, като постепенно започват да навлизат различни други религии.
И да, на пръв поглед всеки има право да изповядва всяка религия, но всъщност това не е точно така. Например в ислямските държави, както и в Израел, е твърде опасно да си християнин.
И там рискуваш не само спокойствието си, но рискуваш и свободата, а понякога и живота си.
А съвсем наскоро в нашата държава, която се води християнска, идеята да се изучава християнството в училищата срещна сериозен отпор. Което между другото е нещо съвсем естествено пък за Гърция.
И за мен е напълно неразбираемо на фона на ужасите, които сътворяват нашите тийнейджъри (справка - локалите).
Е, сега съвсем скоро ще започне нова мода, която и да срещне отпор, все пак ще успее да стане задължителна.
ЕС поставя в центъра на политиката си джендър идентичността и „самоопределянето", като ги въвежда във всяка една сфера, вкл. семейно право, образование, здравеопазване, гражданско общество, икономика, жилищно настаняване, убежище, външна политика... Това е приетата наскоро Стратегия за равенство на LGBTIQ+ 2026-2030.  
И да, като че ли няма нищо лошо в нея, но има няколко идеи, които не са чак толкова безобидни, като например:
# Децата да могат свободно да избират и променят своя пол по документи, независимо от възрастта си, единствено на база самоопределяне.
# Забрана на терапии в ЕС, които поставят под въпрос избраната от детето идентичност, като например т.нар. „разговорна терапия“ – с цел да помогне на подрастващите да обмислят решението за смяна на пола.
Пълният текст може да се прочете тук.
И така... Не станахме ли твърде много свободни? Или с други думи твърде много разглезени?
Да започнем отначало. Факт е, че ние хората притежаваме свободна воля.
И Бог напълно я приема.
Прие я още в Рая, където, въпреки забраната и наказанието с моментална смърт при хапването от дървото на познанието, Адам и Ева останаха живи.
Като дори Бог остана с тях, създавайки им дрехи и оставяйки земята под тяхното стопанисване.
И между другото точно поради тази причина - зачитането на свободната воля на човек - Бог е забранил астрологията.
Защото какво прави астрологията? Тя ти казва какъв си и как ще изживееш живота си. А мислите ли, че това е в тон със свободната воля?
Та, да, да се върнем към волята.
Ние в момента можем да избираме не само с кого да изживеем дните, не само какво да работим, къде да живеем или какво да ядем - което по принцип не е лошо, но избираме дори и какъв пол може да сме!
Не е ли твърде много?
И да, знам, че има определени здравословни състояния при които се отключват определени хормонални състояния които носят объркване на собственика си...
Но не тях коментирам в момента.
Да добавим и многократно увеличилите се разводи през последните години. Разводи предизвикани от гордост ("Той ми повиши тон! "Той не ми харесва публикациите", "Той не намира общ език с майка ми") суета ( "Той не е за мен, защото не иска да носи маркови дрехи", "Той не ходи на фитнес, а аз обожавам фитнес", "Аз чета, развивам се, а той работи и работи, и после като се върне седне на дивана и се забива в телефона"; “Той не ми прави комплименти“)...
Или Анду̀рю Тейт, с неговите мизогинични (женомразки) изказвания и агресивна реторика, който, независимо от участията му в сериозни престъпления, се превръща в модел за подражание на младежите?
Къде остана любовта, в която приемаме другия човек с всички негови недостатъци?
Къде се губи уважението?
Къде остана радостта от живота, такъв какъвто е?
Защото планетата ни е прекрасна и да си жив е прекрасно чувство!
А „…Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот" Йоан 3:16 и още: "Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него" (Йоан 3:17)
Просто ни трябва смирение.
Така задължително ще намерим прекрасното в партньора, който ни дразни с това, че не е отговорил с "Добре" на смс-а "Моля напазарувай", но се прибира с пълни торби.
Трябва ни и благодарност за това, че Бог ни пази.
Въпреки, че всеки ден, със сигурност, всеки от нас прави поне по едно действие, което го разочарова. Но, ако го осъзнаем и помолим за прошка, със сигурност Бог ще ни прости.
А и на душата ни ще олекне.
Та така, светът върви към слободия, която е знак за гибел, но нашия живот все още не е загубен.
Защото Бог е с нас.