Децата и възпитанието

 Луди, диви, със сто настроения и желания на час /в най-добрия случай/.

Децата са нашето продължение. Всеки човек стартира със слаба физика, която с възрастта се развива и заяква.
С психиката им е същото. Малкото детенце идва на този свят без да знае кое е добро и кое – лошо.
 Няма знания, няма критерии за зло или глупост.
Всичко, което развива детето е благодарение на родители и околна среда.
Колкото до неговите желания – те са формирани на база любопитство. Детето вижда нещо и го пожелава. А дали е правилното за него, това ще прецени родителя.
И именно така се стига до старата истина: „Каквито са родителите, такива са и децата.“

Понякога децата ни радват, организирайки по свои решения различни кампании.

И показват  неподозирана доброта и грижа.
Като инициативата за запознаване на възрастните граждани с облика на евро банкнотите - на младежите от Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт „Йордан Захариев” в Кюстендил. 

Или създават каузи като TimeHeroes и „Купата на героите“ — състезание, в което деца (6–19 г.) създават свои мисии и инициативи за различни каузи, включително и помагане на други деца.
 Националният конкурс „Коледна звезда“ - „Деца помагат на деца“ е друг пример за това.

А и да не забравяме Акция „Жълти стотинки“ - деца събират стотинки, които после се използват за подпомагане на обновяването на детски болнични отделения.
Но се случва и обратното - могат да станат и непоносимо жестоки – вж. снимката.


 Защо се случва това?
Децата са малки човечета, които попиват всичко като гъбки. И тяхната среда е от огромно значение, как ще се развият те.  
А какво казва Библията за децата?
Децата са благословение от Бога
„Ето, наследство от Господа са…; награда от Него е плодът на утробата.“ (Псалм 127:3)
Те са пазени от Бог и дори да им се случи нещастие, причинено от зла ръка, Бог ще въздаде справедливост:
„А който съблазни едно от тия малките… за него би било по-добре да се окачи воденичен камък на врата му…“ (Матей 18:6)
Но децата са и задължение: „Възпитавай детето отрано в пътя, по който трябва да ходи; и когато остарее, няма да се отклони от него.“ Притчи 22:6 за възпитание, което е отговорност, първо, на родителите, след това на училищните структури. И именно родителите трябва да възпитават чрез пример и чрез собствените си дела: „Бащи… отглеждайте ги в наставление и вразумяване от Господа.“ (Ефесяни 6:4); „Праведният ходи в своята непорочност; блажени са децата му след него.“( Притчи 20:7)
Мислите ли, че това вече е нещо отминало? Нещо, което няма почва у нас? 
Нашите прадеди по-глупави ли са били?
Народа ни е вярвал, че родителят ще дава отчет за възпитанието, иначе нямаше да ни остави думите „Майка и баща са първите учители – Бог ще пита тях.“
А възпитанието е обвързано с морална и духовна отговорност „Доброто дете е чест за родителите, а лошото – грях.“
И да, родителят трябва да е образец, както учи и Библията - „Добрият пример е половин възпитание.“