И така, какво искаме от живота?

23 ноември 2025, 11:37 Публикувано в BgLOG | 0 коментара , 0 прочита
Категории: Взаимоотношения, Философия, Религии, Околен свят, Човекът и обществото, Раздумка, Животът, вселената..., Нещата от живота, Ежедневие
Етикети: живот, бог, баща, психоанализа, берт херингер, семейни констилации, зигмунд фройд
 Щастие? И как го виждаме това щастие?
Количествено? Качествено?
А знаете ли, че без Бог няма щастие?
 Защото душата ни е късче Божественост, което отделено от Бог не може да намери щастието и спокойствие?
Да, това е причината гонените християни въпреки нещастията си да се чувстват щастливи.

И това е причината хората, които имат от всичко по много, хората които живеят в спокойствие и сигурност, да не чувстват нито удовлетвореност, нито щастие.
Това е като да се намираме във война с собствените ни родители.
В психологията това е източник на всички проблеми.
Когато се сърдим на родителите си, когато не общуваме с тях, когато не ги признаваме - нямаме чувство на щастие и пълноценност в живота. Чувстваме се като половин човек.
Сякаш сме изтъкани от нещастие, неспокойство и ограничения. Външно може никога да не си го признаем, дори и да отричаме, че е така, но всъщност поради неприемането на нашия произход и родители, ние дълбоко в себе си се чувстваме като дърво без корени.
Не случайно петата божия заповед е "Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята".
Берт Херингер (създател на семейните констилации) и Зигмунд Фройд (бащата на психоанализата) най-ясно виждат взаимовръзките във взаимоотношенията с родителите...
Но има една подробност, за която в днешно време не се говори много. Бащата на нашия баща, както и бащата на всички хора в цялостност е Бог. И затова, ако нямаме добри взаимоотношения с Бог, няма как да изпитаме спокойствие, сигурност и щастие на духовно ниво.
Защото нашата душа е самотна без Бог. Знаете, че "Сами се раждаме и сами умираме".
Но това не е точно така. Бог е с нас във всеки един момент.
Да, не го виждаме, но той е с нас. И когато душата ни няма общение с него, когато сме далеч дори и от идеята, че има Бог, ние изпитваме тиха отчаяност, която преминава в апатия и депресия.
И за да се освободим от тези негативни чувства, започваме да търсим различни забавления - като да се напием, да се надрусаме, да се впуснем в съмнителни приключения за да вдигнем адреналина си, да пробваме различни практики в интимните отношения и т.н.
И наистина се изпитва една еуфоричност, едно блаженство...което обаче не продължава дълго. И няма как да продължи, защото това е твърде плитко.
Но стига за да пристрасти човека. И животът се превръща в точно това - едно постоянно угаждане на желанията.
Но това е пътят по който умира душата. А кой е пътя по който може да се възвиси душата?
Или да се достигне до истинското щастие, т.нар. нирвана?
Този, в който се обръщаме към Бог. Общуване с него в молитви, общуване с други вярващи и четене на Библията. Практикуване на добро към другите хора, споделяне на греховете и покайване, стремеж да се стои по-далеч от лошите и зли практики, които съществуват в днешно време...
 Бог е истинен и справедлив, Бог е нашия баща. А той е прекрасен баща, защото е дал живота си за да имаме вечен живот.