Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Еделвайс от немски Edel - благороден, Weiss - бял (на латински Leontopodium - "Лъвска лапа") е род многогодишни тревисти растения от семейство Сложноцветни. Над 30 вида защитени високопланински растения. Срещат се в Европа и Югозападна Азия. В България расте само един вид в Пирин и Стара планина и Мальовишкия дял на Рила. Изображението на растението е емблема на Българския туристически съюз (БТС). Стъблото на цветето е високо до 20 см, туфесто и покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват.
Еделвайсът расте по недостижими места във високопланинските райони.По света има повече от двадесет вида еделвайс,като в Европа се срещат само два.Най-рядките видове по света са от Еверест и от Хималаите.Изложен е на силно прегряване от слънчевите лъчи. Власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари и така се намалява изпарението от листата. От другата страна, власинковата покривка действа като "слънчобран" - намалява поглъщането на слънчевата топлина.
Еделвайсът цъфти през Юни-Август. Цветовете му приличат на звездичка с около 10-12 листенца, наредени в кръг. Това не са цветни, а стъблести листа. Ако се разгледат под микроскоп или лупа, ще се забележи, че са покрити със сребристи власинки (трихоми), които са така усукани и сплетени, че маскират зеления цвят на листата. Тези власинки са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини и когато светлината се отразява от тях, изглеждат сребристобели. Еделвайсът се изсушава и използва за украса, тъй като запазва красотата си дълго време. Може да се отглежда в саксии.Расте върху варовити почви. Пчелите го обичат заради медоносните цветове, макар че го намират рядко. Поради безразборното бране има опасност еделвайсът да изчезне от нашите планини, затова късането му е забранено със закон и растението е включено в "Червената книга на България".
Цветовете на еделвайса се използват в медицината за приготвяне на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и др. B Стара Планина специално за опазването му е създаден резерват "Козя стена".
Зеленоглавка патица
Зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos) или Пловка също и Зеленоглавка е средно голям представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежи между 0,9 и 1,7 kg. Дължина на тялото 56–65 cm. Силно изразен полов диморфизъм. Лятно време оперението на двата пола е сходно, но мъжките имат жълто зелена човка. Лети и излита шумно, гласът и е тих, подобен на този на домашните патици.
Широко разпространена и с висока численост в Европа, Азия и Северна Америка, среща се и в България. Интродуцирана е в Австралия и Нова Зеландия[1]. Населява всички типове речни басейни, езера, реки, в гористи и равнинни местности. Зеленоглавата патица е най-многобройният вид патица в България.
Лятно време възрастните птици линеят. Мъжките започват по-рано. Линеенето трае около 2 месеца, като в момента на едновременното падане на маховите пера, за около 20–25 дни губят способността си да летят. Храни се поравно с растителна и животинска храна, като търси храната в плитчините на дълбочини не по-големи от 35 cm.
Размножаване
Бива както полигамна, така и моногамна, често се образуват устойчиви двойки още през зимата, като това не води до разпадане на ятото. Понякога двойките се задържат и по-няколко години. Пролетта мъжките птици често се бият, опитвайки се да завоюват други женски и да пазят територията си. Гнездото си построява добре скрито сред гъсто обраслите крайбрежни участъци, често под някой храст. Известни са случаи когато гнезди и на дървета, използва стари гнезда на врани, чапли или по-широки дупки. В строежа му мъжките птици не вземат участие. То е застлано със сухи растения, листа, трева и пух, който после се използва за да покрива и топли яйцата докато женската отсъства. Тя снася ежедневно по едно яйце, докато не се съберат от 6 до 14. Те са бели с лек зеленикав оттенък, който впоследствие изчезва. Мъти 26 дни. Малките се излюпват достатъчно развити и могат да се тичат, плуват, гмуркат и хранят самостоятелно след броени часове. Малките обичат и умеят да се гмуркат много добре, за разлика от възрастните птици, които го правят рядко и неохотно. Когато навършат месец и половина, спират да писукат и започват да крякат, като възрастните. На двумесечна възраст започват да се учат да летят. В следствие на голямото количество неприятели (хищници, човек) 3/4 от малките не оцеляват до достигане на полова зрялост.
Лов
Зеленоглавата патица е основен ловен обект през зимната част на ловния сезон по поречията на р.Марица и р.Дунав и наред с гъските по краибрежието на Черно море. Ловът им е най-успешен привечер, когато ятата са принудени да кацат за къпане. При интензивен прелет отстрелът им е продуктивен през целият ден. На няколко години се наблюдава т.н. влачене на санк от реките (ледоход), при тези условия птиците са неспокойни и са принудени да излитат често. България е страната, в която ловният сезон за отстрел на водоплаващи е най-ограничен — до края на януари.