СМОЛЯНСКАТА АНТРОПОНИМИЧНА СИСТЕМА

СМОЛЯНСКАТА АНТРОПОНИМИЧНА СИСТЕМА КАТО ЧАСТ ОТ ОНОМАСТИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ РОДОПИ

 ( обща характеристика)

Мария Петрова

Смолянска област е един географски и административен район, който е разположен в централната част на Родопите, на юг - до границата  с Гърция. (Фиг.1.)

Тук по-обстойно са проучвани топонимите в няколко населени места[1].  Но липсват цялостни научни трудове върху родопската антропонимична система. Правени са отделни изследвания върху някои родови и фамилни имена, както и някои наблюдения върху личните собствени имена в гр.Смолян след демократичвите промени в България.[2]

Смолянската личноименна система е част от българската антропонимична система  и притежава най-характерни ѝ белези, но в нея могат да се наблюдават и някои специфични особености, които  отразяват влиянието на различни регионални езикови и неезикови фактори, върху развоя ѝ през определен период от време.

Фиг. 1. Kарта на България      с                          Фиг. 2. Kарта на Смолянска  

            административните области                             област с  общините

       Най-обща характеристиката на смолянската антропонимична система  стана възможно да се прави след извършената  през 2008-2009 г. събирателска и изследователска работа от преподаватели в катедра „ Филологически и педагогически науки” при Филиала на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски” в град Смолян, в резултат на която беше създаден „Честотен речник на личните имена в Смолянско”[3].

           В речника  е представена       системата от лични собствени имена в Смолянско, като се посочва тяхната честота и ареал на разпространение през последното столетие (1913 г. – 2009г.).  В този план личните имена не се откъсват от естествения им социокултурен и времеви контекст, което е предпоставка за сравнително обективна оценка на влиянието на различните социални, политически и културни  промени върху системата от лични собствени  имена в Родопите.

        Избраният период за проучване не е случаен.  Началото му се свързва с най-важното историческо събитие за региона. Според Берлинския договор част от Родопите остават в пределите на Османската империя след официалното освобождение на България през 1878 г. Едва след Балканската война (1912 г.) Родопите окончателно получават своята независимост като част от българската държава.)

      Събраният корпус от имена  обхваща  личните собствени имена на 66328 деца, родени през последното столетие. Ексцерпираният материал е от регистрите за раждане (азбучните регистри)  на следните общини (Фиг.2.):

•  община Смолян (1914 -2009 г.);
•  община Девин (1915 -2008 г.) ;
•  община Чепеларе (1913 -1994г.);
• община Неделино (1915 -1986 г.).

        Установени са 4402 лични собствени имена (заедно с фонетичните варианти). От тях  2061 мъжки имена (на 34509 носители) и  2321 женски имена (на 31876 носители). С 20  имена са именувани както мъже, така и жени.

Наблюдението върху установените лични имена позволява да се направи  обща характеристика  на смолянска антропонимична система през посочения период от различен аспект: произход на имената; семантиката им ; образуването им; разпространението им  и пр.

По произход личните имена в Смолянско могат да се разделят най-общо на домашни (прабългарски и славянски)  и заети (Фиг.3.).

Домашни имена.

Една част от домашните имена препращат към ранната българска история – имената на прабългарски вождове и владетели (Кубрат, Севарин ), имена на князе и царе (Асен, Аспарух, Борис, Калоян, Крум, Пресиян, Шишман). С вероятен древнобългарски произход са и имена като Каньо, Хуба и Чока, които вече не се срещат при по-младите. Твърде разнообразни са домашните имена със славянски произход, образувани от проста или сложна основа, например от Влад: Влади, Владо и Владко, Владка, Владиан, Владимир(а), Владислав(а), Владияна; от Слав: Слав(к)а, Славей(ко), Славен(а), Слави, Славо и Славчо, Славизар, Славина, Славомир(а), Славян(а) и др.

В повечето случаи вторият компонент при сложните лични имена също е със славянски произход: -слав, -мир, -мил, -свет, -зар. )

Фиг.3. Процентно съотношение на имената в речника според произхода им (домашни и заети)

Заети имена.

От заетите имена в смолянската личноименна система преобладават турските и гръцките.

Имената с гръцки произход са преимуществено от празничния християнски календар Георги, Димитър ,Николай , Тодор и  мн. др По-малка част от християнските имена са староеврейски: Захари, Иван, Тома и др. и латински : Константин , Максим, Павел и др.

         Турско-арабските имена представляват съществена част в антропонимичната система на проучвания регион. Много разпространени  са: :  Ахмед, Хасан, Айше, Фатме и мн. др.

Някои от турско-арабските имена в региона се явяват в различни фонетични варианти (Исеин, Исеим, Исиин, Юсеин; Кадиме, Кедиме, Кюдиме, Кадимя; ) под влияние на родопския диалект поради факта, че майчиният език[4] на по-голяма част от носителите на тези имена е българският, а не турският.

При гръцките имена вариантността е също силно развита, което се дължи на появата на побългарени народни варианти (пълни и съкратени): Хараламбос, Хараламби, Хараламбо, Харалампи, Ламбри; Николай, Никола, Кольо; Теодор, Тодор, Тош(к)о.

В смолянската личноименна система се срещат имена и от други антропонимични системи в различно съотношение: от румънски  - Северин[5]/а  (от рум.  „суров, строг”), Секул (от рум. „силен, суров”) и др.; от немски: Алберт, Валтер, Илзе; от руски: Алексей, Сергей, Таня; от чешки: Зденка; от полски: Войчех,от сръбски – Душан, Зоран; от арменски: Кеворк, , Левон и др.; от испански: Анхел, Елвира, Инес и др.; от унгарски: Ивон, Илона, Ищван; от френски: Натали, Анаис, Жак, Антоан, Франсис; от италиански: Джовани, Бианка, Киара, Франческа; от английски: Едуард, Елизабет, Крис, Кристофър, Синди и др.

Имената от английски, френски и италиански език са по-широко застъпени в сравнение с другите западноевропейски имена.

В смолянската личноименна система се откриват всички видове лични имена по значение според класификацията на Н. Ковачев (Ковачев 1987)

1. Пожелателни лични имена:

-   За здраве и дълголетие, напр.: Здравка, Стоян, Държан, Бидушка;

-   За благополучие и успехи , напр.:  Велик, Велмира; 

 -  За развиване на физически качества , напр.: Белчо, Хуба, Чара;

 -  За положителни душевни качества , напр.:  Безценка, Благо, Дражил;

 -  По названия на дървета, билки и цветя, плодове, животни, напр.:

      Божура, Върба, Карамфил; Черешка, Ягода, Вълко, Гълъб ;

 -   По названия на минерали, метали и др., напр.: Седеф, Златко, Свила;

 -    По небесни тела: Звезда, Зорница, Венера и др.

2. Лични имена, свързани с обстоятелства при раждането, напр.:

      Първан, Новак „да поднови рода”,  Ждан – „очакван, желан”  и др.

3. Лични имена по местности (топонимични), единични , напр.:

      Девин, Мургаш, Родопа и Родопи, Смилян, Странжа ;

4. Защитни (предпазни) лични имена , напр.:  Запрян „да запира раждане или умиране”, Гроздан(к)а и Гроздинка, Сивена, Сивка и Сивко, Люта.  

Най-разнообразна и най-голяма в смолянската антропонимична  система  е групата на пожелателните лични имена за развиване на физически качества, като при тях се забелязват два пласта – по-стар и по-нов. Така например срещу по-старите Хуба, Хубавица, Писанка (регистрирани 30-40 години на миналия век) със същата или близка семантика през последните десетилетия се явяват Нежна и Чара.

                При образуването на личните имена в Смолянско са застъпени характерните за съвременното българско антропонимообразуване типове, които следват общите закономерности на словообразуването изобщо. Обогатяването на антропонимичната система става чрез конверсия, префиксация, суфиксация, съкращаване, контаминация, заемане, калкиране, превод и др.

        При антропонимичното словообразуване в Смолянско могат да се изведат няколко типа.

 1. Лични имена, образувани от готови лексикални единици (конверсия). Това е старинен начин за създаванe на лични имена, при който лексемите се десемантизират, ограничават понятийното си значение и започват да назовават отделно лице. Изходните думи могат да бъдат от различни класове:

– съществителни – Бисер, Вяра, Надежда, Звезда, Зора, Зорница, Капка, Лоза, Рапан, Роса, Русалка, Рубин, Свила, Сълза, Снежинка, Усмивка и много други; 

– прилагателни – Блага, Добра, Драга, Мила, Росен, Румена, Руса, Сива, Светла;

– числителни – Първан, Първолета.

2. Лични имена, образувани чрез прибавяне на  форманти към  различни основи. Префиксалното антропонимообразуване е застъпено в малко случаи, което е характерно изобщо за словообразуването във флективните езици.

С префикс са възникнали малко на брой лични имена, като: Безценка, Запрян, Преслав, Продан и др. Тук могат да се отнесат и антропонимите Исвета и Асияна, получени чрез прибавяне на протетични вокали.

          Основният начин за образуване на лични имена в разглеждания регион е чрез прибавяне на форманти след основата на думата(примери с различни наставки, напр.: Блага, Красиян, Радиела, Иванена, Розета, Златил, Невелина, Василия, Даница, Росинка Руфка, Ивко и мн. др.

3. Образуването на сложните лични имена (композити) в родопската личноименна система се извършва по няколко  модела:

-          от съществително + съществително: Златомир, Цветомир,

-          от съществително +прилагателно:  Людмил, Богомил;

-          от глаголна част + съществително: Светислав, Любослав,    Хранимир;

-          от прилагателно + съществително: Благовест, Радимир, Благомир, Светломир, Радосвета, Живомир, Велидара,    Велислав и др.;

-          от прилагателно + прилагателно – Радмила;

-          от съществително + глаголна част – Богдан, Цветолюб,   Миролюб.

            Най-продуктивни са моделите глаголна част + съществително име и прилагателно име + съществително име.

         4. Двойните/тройните лични имена в смолянската антропонимична система са свързани почти изцяло с периода 1991-2009 г[6].  До 1990г. са регистрирани само 3 двойни имена: Киния-Флор в Чепеларска община (1932г.), Кун Фридрих в община Неделино (1917 г.) и Шинка-Вяра в Девинско (1940 г). Двойните  лични имена са вторично появили се в българската личноименна система, както и в родопската.

 В проучвания период се срещат 60 двойни/тройни имена на 48 деца. Класификацията на двойните имена е според произхода на едноосновните им лични имена, образуващи двойното име. При съвременните двойни лични имена в родопската личноименна система се откриват четирите разновидности, посочени  от Н. Ковачев[7] .

Класификацията е според произхода на    едноосновните им личните имена. срещат се  следните комбинации:

• домашно + домашно: Вяра-Надежда, Баян-Тихомир, Шинка-Вяра;
•  домашно +  чуждо: Преслав-Тодор, Цветанка-Елисавет;
•  чуждо + домашно:  Анхел-Радослав, Мартина-Снежанка;
•  чуждо + чуждо: Мария-Грация, Виктория-Исмералда, Антонио-

    Рикардо.

   Тройни лични имена: Киара Алексия Леони и София-Анна-Лучия

Повечето двойни имена в Смолянско са образувани по модела чуждо + чуждо., като най-разпространени са двойните лични имена с първи компонент Мария (7) и Ан(н)а (4), а от мъжките  – с първи компонент Йоан (2).

През последното десетилетие за пръв път в смолянската антропонимична система се срещат тройни лични имена: Киара Алексия Леони и София-Анна-Лучия.

Словообразувателните особености на съвременните двойни лични собствени имена показват как езикът “адаптира” външните за него феномени . Поради самостоятелността и равноправността на двете лични имена в състава им, двойните собствени имена “търпят” малко промени на словообразувателно равнище.

5. Съкратени имена. В смолянската личноименна система се срещат съкратени форми на лични имена. Съкратените имена са резултат  на: 

  -фонетични съкращения : Дечо < Делчо; Щона < Стойна; Латка < Златка и др.;

  - морфологична редукция : Дана < Йордана; Верго < Вергил;  Вет(к)а <    Елисавета; Тони < Антон; Дина < Костадина;

  - съкратени имена, заети от чужди антропонимични системи: Катя,  Таня, Петя, Ваня, Меги, Женя и др.

     Личните имена в Смолянско по честота.

Според честотата им на употреба личните имена  могат да се групират по следния начин:

а) Основен личноименен фонд: 317 имената с честотност над 50 са = 7,1% от общия брой на личните имена.

б) 1961 имена  с честотност между 2 и 49 са = 44,6% от общия брой на личните имена.

в)  Периферия: 2124 лични имена с честотност  1 = 48,3% от  лични имена.

    Събраният корпус от лични имена в проучваните общини през последното столетие  позволи да определим кои са най- предпочитаните 10 мъжки и 10 женски  имена през различните десетилетия в Смолянска област. Те  са представени в две таблици с рейтингови скала за всяко десетилетие.  В Таблица 1 са  представени 40 мъжки имена[8], подредени по азбучен ред, като е посочено мястото, което заемат в десетката (от 1 до 10) на съответния хронологичен период. А в Таблица 2 са представени 55 женски имена , подредени на същия принцип като мъжките имена.

Таблица № 1:   Рейтингова листа на мъжките  имена, заемали от 1. до 10.  място

                           през  различните десетилетия

Тиретата в таблицата означават, че името не влиза в първата десетка от имена по честота, въпреки че то може да присъства в разглеждания хронологичен срез.  Само две от имената – Георги и Димитър - са сред първите десет имена във всички  десетилетия,

макар и на различни позиции. Имената, които в едно десетилетие имат еднаква честота, върху рейтинговата скала са на една и съща позиция, наример Димитър и Костадин заемат осмо място в периода 1913-1920г.

 В основния фонд от лични имена има още 59 мъжки имена , които се откриват във всички десетилетия, но с по-ниска честота.  От тях  19 с честотата си заемат определено място  от 1 до 10 в  ранговата скала само на отделни хронологични срезове (Александър, Асан, Атанас, Ахмед, Васил, Владимир,  Иван, Костадин, Мехмед, Мустафа, Никола, Николай, Петър, Рамадан, Салих, Стефан, Тодор, Хасан, Христо) .

 А останалите 40 имена (Алдин, Али, Альоша, Анастас, Ангел, Андрей, Антон, Асен, Байрям, Борис, Велин, Григор, Джамал, Живко,Илия, Илиян, Калин, Кирил, Лазар, Любен, Манол,Марко, Михаил, Младен, Павел, Петко, Райчо, Реджеб, Сали, Сашо, Свилен, Симеон, Слави, Славчо, Спас, Стоян, Тома, Филип Янко, Ясен) се срещат във всички десетилетия, но честотата им е по-ниска и не влизат в рейтинговата листа, т.е. в групата на 10-те най-разпространени мъжки имена по десетилетки.)

     Таблица №2: Рейтингова листа на женски  имена , заемали  от 1. до 10.  място

                            през различните десетилетия,  в изследваната база данни     

 От имената в рейтинговата скала само Мария се среща сред десетте най-популярни женски имена във всеки хронологичен срез, в повечето случаи на първо или второ място.

      В основния фонд от лични имена има още 40 женски имена, които се откриват във всички десетилетия, но с по-ниска честота.  От тях само  14 заемат определено място  от 1 до 10 с честотата в  отделни хронологични срезове: Това са : Василка, Джемиле, Емине, Елена, Златка, Минка, Павлина, Рада, Радка, Росица, Севда, Сийка, Фатма,  Юлия).

     Останалите 26 имена (Аделина, Анастасия, Ана, Анета, Веселина, Донка, Екатерина, Живка, Иванка, Катерина, Катя, Костадинка, Лидия, Лиляна, Маргарита, Надежда, Недялка, Невена, Николина, Райна, Руска, Славка, София, Стоянка, Цветана, Яна) се срещат във всички десетилетия , но честотата им е по-ниска и недостатъчна, за да влязат в първата десетка от имена на някое десетилетие.

  През  целия разглеждан период от около 100 години първите 15  от най – предпочитаните мъжки  и женски имена  в смолянския регион, които са и с най-голям брой носители, са представени в Таблица 3.

Таблица 3. Най- предпочитаните 15 мъжки и 15 женски лични имена през  изследвания  около 100-годишен период

Анализът на статистическите данни, свързани с личните имена на хората в смолянския регион, отчитането на историческите, политическите, социално-психологическите и културни процеси, протичащи тук през изследвания период, могат да бъдат основа за обективна  оценка  за развоя на смолянската антропонимична система. смолянската антропонимична система[9]. Въз основа на тези изменения могат да се обособят условно три периода в развоя на системата от лични имена в Смолянско през последното столетие. Всеки период е свързан с конкретни исторически, политически или социални промени, които влияят върху местната антропонимична система:

        Периоди в развоя на системата от лични имена в Смолянско

               Можем да обособим условно три периода в развоя на системата от лични имена в Смолянско през последното столетие:

А) От 1913 до 1950 г. - постепенното намаляване на турско-арабските имена, което е   отражение от освобождаването на Родопите. Част от българите  мюсюлмани  по собтвено желание заменят турско-арабските си имена с домашни, нехристиянски. Започва процес на разнообразяване и обогатяване на именника.

Б) От 1950 до 1990 г. - Нараства броят на имената от домашен произход. На местна почва, в основата на този процес стоят -политически причини - време на принудителна  смяна на турско-арабските имена  на българите мюсюлмани в региона, при което се избират имена с ясна семантика (предимно с домашна основа), увеличава  се броят на сложните имена

В) От 90 г. до днес. –след демократичните промени в България-бързо навлизат имена от чужди антропонимични системи, появават се двойни/тройни  лични имена, засилва се процесът на видоизменяне на традициионни имена (Андонел, Иванина, Иванеса, Мониел), една част от българите  мюсюлмани  се връща към турско-арабските имена .

През последното столетие в смолянската личноименна система намират отражение:

а)  традиционните духовно-ценностни ориентации на обществото, произтичащи от приемствените връзки между поколенията;

 б) социално ориентираните предпочитания, свързани със степента и силата на етническите и чуждоезиковите влияния в резултат на обществено-исторически и икономически промени;

в) вътрешноезиковите процеси, характерни за развоя на българския език през проучвания период.

Смолянската личноименна система е представителна в исторически и съвременен план за развоя на родопската антропонимична система. Периодът, в който е ексцерпиран материалът – близо век, също е достатъчно представителен, за да се покаже развоят на системата от лични имена в региона . Установяването на честотата на всяко име дава възможност:

а) да се правят сравнения по десетилетия или обобщено според честотата на имената в смолянската и в националната антропонимична система като цяло;

 б) да се сравняват по честотност смолянските лични имена с личните имена от други географски и административни райони;

 в) да се правят съпоставки между личноименните системи на проучваните общини в Смолянско;

 г) да се конкретизира времето на поява/отпадане на някои  лични собствени имена и др.

Направеното изследване може да се разглежда като необходима основа за бъдещи по-задълбочени проучвания в областта на родопската антропонимия и изобщо на родопската ономастика.

                                     БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Бондалетов, В. Русская ономастика. Москва, 1983.

1. Вайганд, Г. Българските собствени имена. Произход и значение. С., 1926.
2. Заимов, Й. Български именник. С., 1988.
3. Иванова, Н.,  П. Радева. От “А” до “Я” имената на българите. С., 1985.
4. Иванова, Н. П. Радева. Имената на българите. Велико Търново, 2005. 
5. Илчев, Ст. Речник на личните и фамилни имена у българите. С., 1969.
6. Каневска-Николова, Ел. При корена, от извора (антропонимично и лексикално-семантично изследване на говора на село Момчиловци, Смолянско). Смолян, 2010.
7. Ковачев, Н. Българска ономастика. С., 1987.
8. Ковачев, Н. Честотно-тълковен речник на личните имена у българите. С., 1987.
9. Кръстанова, В., П. Карамфилова. Към съвременните двойни лични имена. Състояние и проблеми на българската ономастика. Том 10. Велико Търново, 2010.
10. Петрова, М. Наблюдения върху развитието на антропонимичната система в град Смолян. – В: “Z badań nad językiem i kultutrą slowian”. Lublin, 2007;
11. Петрова, М. Тенденции в развитието на антропонимичната система в град Смолян. В: Родопите и човекът. Смолян, 2008;
12. Петрова, М. Рядко срещани женски лични имена в антропонимичната система на Смолянския регион. В: Човекът и езикът универсум. Пловдив, 2009;
13. Петрова, М. Най-често срещаните мъжки имена в Смолянска област. В: Приятели на науката. Велико Търново, 2009;
14. Петрова, М. Български и полски лични имена от названия на растения. Białej Podlaskiej 2009;
15. Петрова, М. Най-разпространените лични имена сред  младото поколение на Смолянска област. В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Том 10. Велико Търново, 2010.
16. Саламбашев, Ат. Местните имена в Смолянско. София, БАН, 1976. Стари и нови фамилни имена в Смолянско, кв. Райково. //Родопски сборник, 4, 1976, с. 237-244. Произход и значение на родопските собствени и лични имена. //Родопски устрем  /Смолян/ №32, 1960. Живи и изчезнали родови и прякорни имена в Смолян, кв. Устово. //Родопски сборник, 5 1983, с.155-164.

18. Симеонов, Б. Прабългарска ономастика. Пловдив, 2008.
19. Суперанская, А. и кол. Справочник личных имен  народов РСФСР. Москва, 1979.
20. Тахир, М. Речник на турските лични имена в България. С., 2004
21. Христов, Г. Местните имена в Маданско. БАН, С., 1967
22. Шишков, Ст. Собствени имена на хора. Записал...//Родопски напредък, II. 1904, №4, 109-114.       
23. Янев, Б. За личните имена от гръцки и румънски произход у българите – в „Научни
    трудове” на Пловдивския университет, том 42, кн.1, 2004,  стр. 137-162.
24. Сайтове: http://www.behindthename.com/nmc/fre.php – френски имена.