ЖЕНСКИ СОБСТВЕНИ ЛИЧНИ ИМЕНА ОТ НАЗВАНИЯ НА РАСТЕНИЯ

ЖЕНСКИ СОБСТВЕНИ ЛИЧНИ ИМЕНА ОТ НАЗВАНИЯ НА РАСТЕНИЯ

Мария Петрова

Със своите особености домашните лични имена са привличали отдавна  различни изслетователи. В книгата си „ Българските собствени имена. Произход и значение”  немският етнограф-балканист Густав Вайганд пише: „ По-интересни, отколкото наследените имена, са ония, които въображението на народа е създало в миналото и създава постоянно и до ден днешен, сравнявайки своите или качества, или характерни черти  на някой човек с тези на растения, животни, рядко на минерали. Обикновено личи ясно какво именно се сравнява, но има и случай, в които е мъчно да се намери същинското сравнение ( Вайганд 1926: 16)./Смил/

Стефан Илчев разделя българските народни имена  по семантика на две големи групи, между които не винаги се  долавя ясна граница – пожелателни и защитни.  Личните имена  от растения  той поставя в  групата на пожелателните. (Илчев 1969: 11).

Определяйки най- общо значението на   личните имена, свързани с имена на цветя, билки и треви, дървета и плодове, Николай Ковачев пише: „ Те будят представа за красиви и плодни дървета, за лековити треви, за диви и градински цветя, много от които са свързани с народни поверия, с народната медицина и творчество  и участват в различни  празници и ритуали.” (Ковачев 1987:19)

Българите харесват тези имена , които дават на децата си от векове. Българската православна църква ги е приела, нещо повече – определила им е  празничен ден- Цветница или Връбница. (В западните църкви християнският празник е наречен  Палмова неделя, но не е имен ден).

Цветница е християнски и народен празник. В България имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя, билки, храсти и дървета.
На базата на статистическите данни за женските  имена  в Смолянска област и анализа на антропонимичния материал- лични имена, произлезли от названия на растения - се опитахме да добием сравнително обективна представа за предпочитанията при избора на лични имена на хората от този край в периода 1989 – 2009г.

Обект, предмет и цели на изследването

Обект:  собствените личните имена на 18714 момичета, родени между 1989-2009г. в Смолянска област.

Предмет:  личните женски имена, произлезли от названия на растения, на  момичета, родени между 1989-2009г. в Смолянска област.

Цели:

Øда се установят  женските лични  имена, произлезли от названия на растения;

Øда се определи  честотата  им;

Øда се изясни  начинът на образуването им.

Женските лични имена, носени от 18714 момичета, са общо 1577. От тях имена, произхождащи от названия на растения, са 100, които представляват  8,4% от всички женски имена.  А 1247 момичета, т.е. 6,75% от всички,  имат такива имена

Установените женски имена, произхождащи от названия на растения, са разпределени в три групи, според честотата си , и представени в три таблици.

В Таблица 1 са имената с най- висока фреквентност /F/. Това са 22 имена носени от 1087  момичета .  Повечето от тези имена  са домашни, традиционни в именната система на смолянския регион (Ралица, Виолета, Калина, Диляна, Лиляна, Здравка, Дафинка, Венета, Маргарита, Роза, Биляна, Невена, Цвета). Други са навлезли по-късно в именната система (Камелия, Жасмина, Лилия) или са модернизирани  стари имена ( Цветалина, Ивет , Ивета и пр.)

Таблица 1 :  Често срещани женски имена, произхождащи от названия на растения (с фреквентност над 10)

Във втората група, събрани в Таблица 2, са 35 женските лични  имена, произлезли от названия на растения, които се носят от 117 момичета. Тук също има традиционни имена, но с по- малка честота (Цветана, Зюмбюла, Теменужка, Ружа, Калинка, Гергина, Малинка, Незабравка, Дафина, Цветанка, Малина). По-голяма част от имената са модифицирани традиционни.

 Таблица 2 :  По-рядко  срещани женски имена, произхождащи от названия на растения (с фреквентност /F/ от 2 до10 )

Женски имена, произхождащи от названия на растения, които се срещат само по един път в  изследваната база данни,  са представени в Таблица 3. Тази група е най-голяма. В нея влизат  43 имена, които се носят от 43 момичета.

Таблица 3 :  Много рядко  срещани женски имена, произхождащи от названия на растения (с фреквентност /F/ равна на  1)

Женските лични имена, произхождащи от названия на растения, могат да се разглеждат освен по честота и по начина на образуване:

Чрез ономизация на съществителни нарицателни. Това е старинен начин на образуване, по който са създадени 29 (29% ) от установените имена: Ралица,  Ива,  Камелия,  Маргарита , Лилия, Калина, Роза, Теменужка, Гергина, Ружа,  Малина, Деляна, Диляна,  Малинка,  Виолет, Зюмбюл, Калинка, Незабравка, Ясмин, Върба, Гюла, Делянка, Джасмин, Калия,  Латинка, Орхидея,  Раличка, Филис, Ягода.

ØМорфологично образуване на лични имена. Към изходните субстантивни основи се прибавят различни суфикси. Тези имена са 71 (71%)от общото количество.

Получените резултати  от наблюденията върху антропонимичната система не само разкриват някои промени, свързани  с имената, произлезли от названия на растения , но те предоставят възможност да направим оценка на промените в културно-езиковото съзнание на хората от град Смолян.

Разкриват се специфични за смолянския регион тенденции, но  се забелязват и процеси, някои от които са характерни за цялата съвременна българска именна норма ( намаляване употребата на домашни имена за сметка на имена от чужди, предимно западни антропонимични системи).

Много традиционни имена се модифицират и модернизират с помощта на нови словообразувателни морфеми.

При имената на младото поколение се забелязва тенденция на повишаване фреквентността на имена, които са били с по-ниска честота при предходното поколение.

Съвременните заемки, модернизираните традиционни имена и  стремежът към новости в именната система сближават българите християни и българите мюсюлмани в Смолянска област.

Всичко това потвърждава съществуването на взаимна зависимост между именната система и обществения живот.

ЛИТЕРАТУРА

Вайганд, 1926: Българските собствени имена. Произход и значение, София, 1926. 

Илчев 1969: Илчев, Ст. Речник на личните и фамилни имена у     българите. София,1969.

Ковачев 1987: Ковачев, Н. Честотно-тълковен речник на личните имена на българите. София, 1987.