Идеалният мъж

М. Санилевич: Вие говорите за истинския мъж, и у мен възниква въпроса: какво означава да бъдеш истински мъж, от гледна точка на кабала? Ние всички сме израснали с холивудските филми, и искам или не, в представите ми съществува изграден еталон за истински мъж.

М. Лайтман: Колкото и да сме такива, ние все пак носим в себе си духовния корен, а за жената идеалът се изразява в присъединяването и към мъжкия духовен корен и „изхранването” от него. Когато тя се присъединява към него, това му позволява да се развива и да расте.

Мъжът не може да се развива духовно без жената. В частност, когато в кабала навлизат нови хора и започнат да се занимават с тази наука, те ясно започват да усещат, че на тях им е нужно семейство. Става дума за този, който вече е започнал да усеща духовния корен, себе си, и как от това произтича по-нататъшното му израстване. Необходимо е в нашия свят да се създаде аналогия на тези връзки, които съществуват над двата корена на цялото мироздание – мъжкия и женския. Той трябва да построи този модел сега – вътрешно в себе си и външно в семейната клетка.

Именно в това се заключава представата за идеал у жената. Тя го чувства отвътре, поради близостта си с природата. Тя не се интересува от различните „играчки”, които мъжът е създал за себе си – спорт, политика, борса и т.н. Тя взема участие в тези области дотолкова, доколкото усеща, напрежение, чувства, че светът е ги изисква и трябва да играе по тези правила. Всъщност, ако присъствате на женска сбирка и се вгледате, то вие ще видите колко далече е всичко това, дори и от съвременните жени. Тя е близка с природата, и нейната необходимост е да се установи в духовния си корен. Там се намира мъжкият идеал за нея.

М. Санилевич: А какво е това «духовно»?

М. Лайтман: Духовно – това е силата, която ни управлява, която стои зад материята, а не нещо въображаемо и далечно. Това е всичко, което правя сега, в този момент, което ме ръководи, което ме движи: моите мисли, желанията възникващи в мен, неизвестно от къде; това, с помощта на което аз вземам решения; всичко, което се случва всяка секунда с милиарди други хора или обекти. Всичко това се управлява от тази сила, всичко е създадено от по-рано, програмирано в природата от по-рано, проявяващо се в нашето въображение, в нашите усещания чрез свойството време (минало, настояще, бъдеще) и даващо ни нова субстанция.

Освен това, понастоящем ние започваме да разбираме, че съществуват и други измерения, други светове и други възможности за съществуване чрез развиването на други усещания. И така, ако ние поемем пътя обратно към природата, то всичко, което съществува около нас, но което не улавяме чрез петте си сетива и затова не попада в полезрението на нашето внимание (което е голяма загуба за нас, като изгубени сме, не знаем къде се намираме), се нарича духовен свят. Той съществува реално – с цялата си информация, със своите сили, които ни управляват, но ние не го усещаме. Всичко това наричаме «духовно».

Ако ние се подчиняваме не неговите закони, ако се уподобяваме с него и разберем, какъв е механизма на неговото съществуване, по какъв начин този свят ни е създал, какво ни управлява – ние ще се чувстваме комфортно. Ние не познаваме и не разбираме тези закони и непрекъснато получаваме удари, постоянно вършим неразбираеми и ужасни грешки. Науката, която се занимава с опознаването на духовния свят се нарича кабала, тоест, това е наука за получаването на Висшата информация.

Така както всички проблеми - и мъжки и женски – се намират долу, а всички решения трябва да се търсят горе.

М. Санилевич: Тоест, духовен се нарича този мъж, който опознава тази сила?

М. Лайтман: Да. Духовния мъж или духовната жена - изобщо «духовен» - се нарича обект от нашия свят (в нашия свят!), който правилно се свързва със своя корен или има желанието да се слее с него. Тоест, опитва се да разкрие за себе си Висшия свят, който ни управлява – за да му се уподоби, и по такъв начин да направи възможно хармоничното сливане на всеки един от нас помежду си в този свят.

М. Санилевич: И това напълно би удовлетворило жените?

М. Лайтман: Разбира се! Цялата природа се стреми към хармония, към взаимозависимост, към хомеостаза. Както в телата ни: ако някоя клетка наруши правилното сливане с другите клетки, то по този начин се нарушава цялостната работа на организма, и той заболява. Така и ние – цялото човешко общество, съществуващо на земята се явява единствения огромен болен организъм във цялата Вселена.

Е. Литвар: Може ли да се каже, че цялото човешко общество представлява една болна клетка?

М. Лайтман: Не, то не е единична клетка. Цялото човечество по своята същност представлява целия съвременен свят, защото той включва в себе си неживата, растителната и животинската природа от нашия свят. Затова, ако ние поправим човешкото общество, с други думи, ако то стигне до своя духовен корен, то би се установило равновесие в природата на всички нива, в това число и на екологическо, тоест, на неживо, растително и животинско ниво. Но това е вече друга тема.

Е. Литвар: Това е много интересна тема…

М. Лайтман: Тя се отнася до цялостното природно равновесие в целия свят.

Е. Литвар: В един от предишните ви отговори беше споменато твърдението, че човека не разбира откъде и как възникват в него желанията.

М. Лайтман: Мислите и желанията. В сърцето и в разума. Аз не знам какво ще ми хрумне в следващия момент: какво ще ми се прииска, какво ще помисля.

Е. Литвар: От къде идва това?

М. Лайтман: Не говоря за това, че у мен само вътрешно отекват информационни данни под формата на желания и мисли, но и около мен, се случват неща и събития, които аз не мога да прогнозирам. Откъде бих могъл да знам какво ще се случи? «Всичко тече»… Това остава скрито от мен, както и от всеки един от нас.

Силата, която ни управлява отвън, извиква у нас всеки път нови желания и мисли, съществува по програма, която е напълно скрита от нас, от нашите усещания. Затова ние, ние по принцип се явяваме като едни марионетки, които ги придвижват, или „со кроце со благо” – по добрия път, тоест пътя на осъзнаването, на разбирането - или с помощта на ударите на съдбата, чрез наказание, което да обърне вниманието ни към осъзнатата необходимост да сме в съответствие с природата. На къде ни придвижват? Към целта. Към каква цел? За постигане на подобие с природата.

http://www.kabbalah.info/bulg