МОЯТА ПОЛИТИКА по отношение на коментарите!

Хубаво е човек да се интересува от нещата, които стават около него, да взема отношение по въпросите, които го засягат, да не бъде пасивен, а да се интересува от света, в който живее, както и да споделя своите виждания. Ако повече хора се стараят да го правят, положителните промени ще станат възможни, а сред време - и факт. Но на какво сме свидетели всъщност? На нищо.

Хората си се изолират, капсулират, все повече и повече се отдават на апатия, бездействие и това, което мен лично най-много ме притеснява - на Незаинтересованост.

Пък после - били песимистично настроени и не вярвали, че промените изобщо били възможни и недоволствали, че никой не се интересува от тях!

Ама народеееее...!

Кой ще седне да се интересува от теб, ако самият теб те Мързи да го правиш?

Помогни си сам, за да ти помогне и Господ! Като седим и чакаме не ставаааааа... не!

(Тук вече май задълбавам прекалено много и тонът става назидателен и 'всезнаещ', затова ще пристъпя към същината)

Относно моята политика спрямо коментарите... Погледнато прагматично, моите публикации не са особено образователни (е, все пак зависи)...

 Те засягат по-скоро естестическата наслада и невчесаните мисли, които повечето от нас пропъждат, за да не им развалят деня. Моята цел е простичка: да провокирам повече хора да се замислят върху това, което е ангажирало моят ум и моите мисли не за минута-две, когато съм погледната някой билборд... а за часове.. Дни... безброй вечери, преди да заспя.. и т.н.

И ако всичко дотук ви прилича на разтягане на локуми, пак няма да се разсърдя. Защото това ще означава, че не съм могла да пресъздам с помощта на клавиатурата смисъла и целта на моите мисли и (съответно) публикации.

Политиката ми, засягаща коментарите, също е простичка:

Ако нещо ви направи впечатление, споделете! Ако се налага, и дискусийка ще направим... В спора се ражда истината.

Ако пък не - вие ще ме подтикнете към размисъл, ще ми посочите грешка...

Според мен, единствено така времето тук (и моето, и вашето) ще бъде оползотворено.

Конкретните ми изисквания са:

1. Ако се чудите дали да вземетe отношение по темата или не... Престанете да се чудите! ;] Направо поемайте инициативата!

2. Ако се чудите дали да споделите какво Не ви харесва или с какво Не сте съгласни... Същото като по-горе! Не се обиждам от Градивна критика. Напротив, ценя я!

3. Забележките си обаче поднасяйте цивилизовано. Че като някой неинформиран критикува друг, преди да е наясно с темата (а и със себе си) ми кипва...! А не мисля, че тук е мястото да се съревноваваме кой повече обиди знае. ;]

4. Ако искате да ме питате нещо (относно публикацията или по-лично), ще се опитам да отговоря... Но ако по някаква причина отговорът не ви задоволява, не ме съдете много строго! ;]

Забележка: Въпросите дали си имам гадже (Вече имах такъв случай) и засягащи други подобни теми не ме очароват.

5. Не трия коментари. Но това, естествено, не трябва да ви провокира да пишете безмислици.

Общо взето... Това е! Ако се сетя още нещо, ще добавя!