BgLOG

Интересно ми е това място....понякога, понякога съм разочарована, а често си мисля, че май не съм за тук. Никога преди не съм писала по блогове и форуми. Не съм изпитвала необходимост да го правя. Сега вече разбирам. Първо ме подтиква любопитството. Второ, ама май това е основното - стоя си вкъщи и си гледам бебето, за това ми липсват контакти с хората. Аз съм си приказлива по принцип. Когато ходих на работа и през ум не ми е минавало да пиша, а пък и къде ти време за това, сили не ти остават и вечер след работа бързаш нещо да похапнеш, да видиш нещо по телевизията и заспиваш като труп. Винаги съм смятала, че това е свободно пространство, едва ли не абсолютна свобода скрита удобно зад анонимността на компютъра. Може би младостта наистина е носител на идеали, на нея са и присъщи крайностите - всичко или черно или бяло. Това виждам тук. А в живота не е така. Иска ми се това да споделя, че сега хората трябва да приемат различните. Аз това се опитвам да правя постоянно. Тук се появи някакъв Бале, арогантен, елементарен. Той смути сериозно всички, но това се случи, защото се обърна прекалено много внимание на вижданията му - не толкова интересни, защото в тях няма нищо ново под слънцето. Между другото снимиките му са готини. Мисля си, че трябва да бъде оставен да си отшуми като всичко не толкова стойностно - не можеш вечно да вадиш нови и нови снимки, нали? Въпроса е, че хората са различни и не всички са добри, но ние трябва да се научим да живеем и лоши хора, защото те са между нас, а някои по-куражлии могат да се опитат и да ги променят. Аз работя с хора, нямате си представа какви ги има.