Задушевни разговори около едното нищо

Добра вечер на всички.
Преди половин час се сблъсках за първи път с тоя блог и тъй като да намериш хора, на които наистина, ама савсем наистина да им се говори за музика, не е толкова лесно, колкото се очаква, аз бързам да се възползвам от възможността, кято любезно предлагате.
Всеки, който съм срещала през живота си, е много навътре в музиката, много знае, много е отракан на някоя тема, но всичко се спира до тук.
Когато седнеш някой да го поразпиташ за това-онова около собствените му интерси, не знам що, ама оставам с впечатлението, че е металист (на пример), щото Гошо също е металист, та нали трябва нешо общо да намерят помежду си. Аз естествено говоря за хора в ненапреднала зрялост, тъй като не съм била все още свидетел на друга, но това важи за всеки, с който съм се запознала до сега и веднага се е самопричислил към някой стил.
"Аз съм пънкар",
"Верно ли бе? Браво бе, пич! God Save The Queen!!!",
 "Ъ...?"....
...Ще с сдържа от други примери, че е късно вече, ама...
Няма нужда да си навътре вмузикалната теория, за да ти хареса нещо, за да изкажеш мнение, но каква е тая паника около собствената ни липса на вкус, че бързаме все да се лепнем за нещо??! Ох, моля, просто подхранете ентусиазма ми като говорите тук за музика, защото това, което чувам отвън не ми харесва... Не искам да отварят Планета Клуб след като има вече 4 чалга дискотеки в града ми. Искам да ми говорите за jazz, защото нямам с кого да си говоря за това... за рок, за фънк, за ска даже... просто говорете, а аз ще чета...