Фонтанът

Maлко късно пиша тук, но чак сега гледах филма. Всъщност, туко-що свърши... Да, наистина трудно може да се говори за него. Удивителен е! И много ме радва фактът, че има режисьори и сценаристи като Дарън Аронофски, които могат и правят филми различни от тъпи комедии, лишени от смисъл екшъни и ужаси, разчитащи на гнусни гледки.

Определено изисква мислене и осъзнаване, дори сега, няколко минути след края, не се чувствам напълно разбрала всичко и сигурно скоро ще го гледам втори път. А междувременно ще мисля по видяното. Но това е един от най-добрите филми, които съм гледала. Добре, че е сестра ми да ме образова. Покрай нея гледах и "Пи".

А аз, между другото, първо се бях запознала с музиката, защото сестра ми ми беше пускала Death Is The Road To Awe (песента от кулминацията на филма) и бях направо поразена от нея, затова поисках да видя и филма.

Явно вече го има в кината, дано си намера повод за ходене към София, за да го изгледам така, както си заслужава да се гледа.