Салсата...

Чудя се възможно ли е човек да се пристрасти към танците. Ама наистина да се пристрасти. До толкова, че да не може без тях. Да усеща физически липсата им и да иска да си набавя още една доза. И още една. И още една...

Досега май никога не ми се е случвало да се ентусиазирам прекалено много от каквото и да е. Винаги съм подхождала умерено и разумно. И дори съм се отдръпвала, ако усетя, че много хлътвам. Сигурно е някакъв рефлекс на предпазливост

И сега ... сега се надявам, че не съм се пристрастила към салсата. Защото вече се пристрастих към БГЛог и още една зависимост ще ми дойде в повече. :) 

Не смятам, че ми се е  превърнала в идея фикс. Не... Но..

Но ми харесва много. Доставя ми удоволствие. Чувствам се щастлива, докато танцувам. Страхотно е да танцувам с някой, който усеща музиката и води добре, а не го е страх да ми пипне ръката. Докато танцувам, забравям абсолютно всичко останало.

Доста често си мисля за едно или друго, свързано с танците. Докато съм на работа, си мисля кога ще стане по-скоро 6 часа. Когато тренировката се е получила, сияя от радост. Ако не съм успяла да се справя, съм тъжна.  После тренирам вкъщи някоя стъпка и движение, което не съм успяла да схвана добре. Или пък от време на време се хващам, че упражнявам някоя фигура в главата си. Слушам Hoy и Lamento Boliviano до полудяване и... така...

Танцувам. :)