Блуждаещо

07 ноември 2007, 21:39 Публикувано в Поезия | 4 коментара , 505 прочита

Във часовете малко пред разсъмване,
когато музиката е притихнала,
когато свещите една след друга гаснат,
а времето е спряло разнебитено,

по времето когато си допушваме
последните останали цигари,
допиваме последни капки в чашите,
танцуваме разсеяно със себе си ,

когато си говорим приглушено,
а тихо се докосваме със погледи,
това е времето, когато сме най-истински,
най-истински сме именно във тъмното...