Промяната и еднообразието

Колко често трябва да се случва по някоя промяна, за да не затънеш в скуката на ежедневието?

Или колко рядко трябва да се случва по някоя промяна, за да не се окаже, че си претоварен от всичко ново и не можеш да откриеш своето място в постоянно променящия се "пейзаж" около теб?

А какво става, когато се случват и двете едновременно?

През последната година започнах нова работа, организацията на работния процес се промени около 6 пъти, шефовете се смениха около три пъти, идваха нови колеги, други напуснаха...
Смених жилището и квартала, правихме ремонт, търсихме обзавеждане...

В същото време останалата част от нещата в живота ми не се е променила почти никак. Работа, вечер пред компютъра, вечеря и сън...
От време на време събирания с едни и същи хора, на едни и същи места, протичащи по един и същи начин.

От няколко седмици насам ми става все по-трудно да си събера мислите. По-разсеяна никога не съм била, а в главата ми е хаос.
Дори свършването на елементарни неща ми отнема поне двойно повече време и усилия от обикновено. А колкото по-дълго работя, толкова по-изтощена се чувствам. И колкото по-изтощена се чувствам, толкова по-трудно ми става да свърша каквото и да е. Ужас, май се въртя в кръг...

Явно имам отчаяна нужда от отпуска...