Коледно, но не съвсем

Всяка година горе долу по едно и също време се повтаря едно и също нещо - по радиостанциите започват да се въртят до втръсване едни и същи коледни песни - нещо като коледните евъргрийни. Неизбежни са класиките в жанра Jingle Bells, Silent night и We wish you a merry Christmas, но в най-разнообразни вариации и изпълнения. Горе долу също толкова често може да се чуят "All I Want for Christmas Is You" на Марая Кери, "Last Christmas" на Джордж Майкъл или "Driving Home for Christmas" на Chris Rhea. Сигурно има и още, но в момента не се сещам...

Чудя се дали коледните песни, украсените магазини и улици и еуфорията на коледните промоции са нещата, които създават коледното настроение... Защото, ако е така, то явно на мен не ми действат...

И ако трябва да се запитам в кой момент ми става коледно на душата... Понякога това е моментът, когато купувам подаръци на близките ми хора. А друг път е моментът, когато пътувам към дома на родителите ми. И когато си представям как започваме да украсяваме къщата и да обсъждаме какво ще бъде менюто. И вечерта как стоим на запалени свещи и си говорим. И как на сутринта си подаряваме подаръците и започваме да ги разопаковаме.

Но това, което ми навява най-много коледно настроение, е идеята за топлината на дома, в който се събираме всички и спокойните дни, които прекарвам там...




една не съвсем коледна песен