История на нещата

Спомням си,че преди,по времето на социализъмъ всичко беше доста по-простичко.В магазина се продава 10 модела обувки,1 вид кисело млако от 23 стотинки в стъклено бурканче(имаше и в пластмасови кофички,както сега,но масово беше в стъклен буркан),което се ползваше многократно,сирене от 2,60 и 3,60 и така нататък.Като бях дете и ходех за хляб,винаги си носех някаква торбичка или мрежичка,някои от вас може би ги помнят,защото по онова време нямаше,както сега много амбалаж за еднократна употреба.Когато имаше се заплащаше допълнително-найлонов плик с двъжки беше 5 или 10 стотинки и миреше лошо.Нямаше ги и шушляците по дърветата около блока и кофичките от кисело млако рядко се срещаха,защото леличките си ги събираха,че ако потрябват за нещо няма откъде да вземат.Сега всичко се опакова в съмнителни от природна гледна точка материали.Помислете малко,като си купите  кило домати ви го слагат в пликче(пластмасово),то не може да се разгради с десетилетия после.по американските филми винаги слагат храната в едни огромни хартиени торби,което според мен трябва и тук да се въведе.Така поне,когато простака отсреща си метне буклука от терасата ще знам,че до есента ще се е разложил,а няма да газя ланските шушляци,като мина зад блока.

Зависи дали някой ще засади гори за тея хартиени торби. Айде да си се придържаме към платнените...

Сламата от зърнопроизводството става за хартия.Ако не знаете,все още палят полето след жътва,което води до много последствия-умират животни,имаше и хора загинали няколко пъти,замърсява се въздуха с окиси и сажди и не на последно място-хаби се страшно много ресурс по този начин.От няколко години този метод за обработка на нивите е отречен и се опитват да отучат земеделците,но ще отнеме време.

Много отдавна хартия за амбалаж не се прави от дървета, а именно от слама, както казва Балтазар. Нужна е целулоза за хартия, а какъв ще е източникът е важно само за целите на хартията. Дали ще е луксозна или не. Но и това вече се преодолява чрез преработка.

И въпреки това отиват доста ресурси за производството, независимо дали на пластмасови или хартиени торбички. Които само след няколко часа, даже и минути отиват на боклука.
За мен най-доброто решение е платнената торбичка. За съжаление у нас все още не е модерно, а повечето хора се водят именно от този мотив. Надявам  се обаче скоро да стане :)

не, че не е модерна платнената торбичка, всъщност е демоде:)

Друго нещо си бяха мрежичките :) Вървиш си, а от някоя дупка се провира палаво стръкче лук, от друга наднича някой морков, от трета закачливо наднича навън репичка. Други времена бяха, еххх. Вървиш, па те спре чичо Кирчо и па попита:
Я, къде ги намери тези репички, бе момче младо?
Па се заговорите, стане приказка, научиш къде пуснали прясна марула, щото съседката Цецка пък и се провирали марулките през мрежичката и Кирчо видял, попитал, осведомил се.
Социален живот. Не като днес - буташ количката в Била и Хит, после опаковаш в оцветени пликове, че да не ти завидят и да те питат - пари за това намери, ама за стълбището кога? :)

Въх, само аз ли се смея при идеята за Лорда, понесъм Винка и платненаната торбичка към Ловеч парти фест? Иначе, да... платнената си остава най-добър валиант, а аз харесвам и кошниците, могат да са много елегантни всъщност. Или поне е полезно да не изхвърляш празната торбичка, а да си я ползваш неколкократно, даже може в магазина да си носиш торбичка, а не всеки път да ти дават нова.
Между другото се сещам за многото думи, използвани за тея торбички. Аз като дете, расло насам и натам, знам, че в Шуменско ползват "найлонки" и "кесийки", докато към шопско перобладават "торбичките" :)

иди в габровско, има да се чудиш и да се маеш като ти казват: "Искаш ли сак?"

Много ми хареса това филмче! Много хубаво направено и приятно за гледане.

И все пак, първо, това филмче е направено повече за САЩ, отколкото за България. Много малко от нас наистина могат да си позволят да живеят по този начин. Не знам за вас, но аз не мога да си позволя да си купя всяка глупост от рекламите дори и да искам. А и не изгарям от желание да го правя. Имам си достатъчно занимавки.

И второ...консумеризма (или потребителщината) не са чак толкова лоши.

Да, никой от нас няма нужда от най-новия модел телефон или телевизор, но и никой от нас няма и вродена нужда от телефони или компютри. Но не можем да бъдем активни и стойностни граждани без тях. Защото обществото ни е изградено върху тях. Не върху конкретните модели, а върху това да си винаги в крак с най-новата технология. Поне за някои професии.

Да не говорим, че цялото това постоянно състезание в производството развива технологиите и науката и променя цялото ни общество.
Спомнете си телефоните едно време (е, моето едно време е началото на 90те) и сега. Спомнете си качеството, дължината и усещането за разговорите.
Чуваше се зле, от телефонната централа те прекъсваха ако някой се обади достатъчно пъти и му даде заето и човек се заковаваше на телефона с часове (е, добре де, някои от нас:Р ) След това се появих безжичните телефони, след това и жисиемите. Което поне за мен допринесе за качеството на живота ми и отношенията с близките ми, които не са около мен. Както и за количеството работа, което може да се свърши за един ден.

Интересен страничен ефект е привикването към мигновения достъп до някой. Трябва ти някой, а той или ти нямаш телефон- зловещо.

Това което искам да кажа е, че развиването на стоките и продукцията не е непременно лошо. Лошо е ако а)се отъждествиш с него б) нямаш пари за него в)никой не го е грижа за последиците от него.

Най-тъпото е че имаме технологията да се справим с проблема, но не го правим.
Само от една салата колко продукти остават и се хвърлят и отиват да гният в Суходол. А същите остатъци се изяждат от кокошка и пате ( и куче напоследък) за минути.
И така по 2 милиона по 365 дни. Отврат.
А има технологии за рециклиране, за специални опаковки, които пак се разлагат, за правене на тор от остатъците.

Между другото, нещо което не е засегнато от филмчето- повече от 1/10 от нефта по света отива за пластмаси и други тъпотии.

А, да, всъщност моето мнение беше следното- на мен ми харесва да пазарувам, точно като ритуал. Харесва ми да се забождам в продуктите и да се чудя кой най-ми харесва. Харесва ми да имам избор и да има толкова много неща около мен. Харесва ми да виждам произведенията на човешкото въображение. Така че неодобрявам опити да се опитат да ме убедят, че не трябва да ми харесват. Смятам че просперитета и екологията могат да вървят ръка за ръка и че това всъщност е бъдещето.

на мен пък най ми харесва, като отида да пазарувам, да знам,. че купувам нещо свястно. Само че... къде ти, мечтай си миличък...

 Никой не му пука с колко консерванти и химия се тъпче, каква язва ще си докара и какви проблеми със сърцето и с каквото се сетите... На никой, или поне на почти никой не му пука какво яде, камо ли да се замисли сериозно за опаковки, природа и други такива "отнесени" неща...

 Да не продължавам, че мога ужасно много да пиша по тая тема...

но на производителите им пука - да им е по-евтино производството и да им са по-трайни продуктите - сиреч, по-дълго да ги пробутват насам-натам:)