Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
Това стихче е провокирано (вдъхновено) от действителен случай. Само, че главните герои бяха дъщеря ми и баба й.
Хитруша (на дъщеря ми) Преди около десет дена* изпратих щерка си Елена да купи хляб от магазина. Пари й дадох и замина… Ала за моя изненада със станиол от шоколада, изяден бързичко с наслада oт магазина тя пристигна. „За хляб …за малко не ми стигна” ми каза тя и се усмихна, облизвайки се дяволито, когато строго я попитах: „Нали да купиш хляб те пратих”?! - Ела ми тук! Ще си изпатиш!... --------------------------------------------------- -------------------* - Всъщност беше преди десет години, а сякаш беше вчера.
Знам и друг подобен случай.
Братовчед ми го пратили за хляб, дали му 20ст. повече да си купи нещо. Той се вънал без хляб и казал "Ами аз гледах, гледах...ама за 20ст. нищо не можах да си харесам..." :)
Нямате права да коментирате тази публикация.