Спомен

Харесва ми тая форма. Обичам да сменям местата на съседните и обхватните рими в (катрените) октавата. Не съм го измислил аз. Н. Лилиев и Р. Радков имат такива сонети. В един друг сайт, когато публикувах "Красавица" ме обвиниха  в нарушаване на изискванията (емотикон усмивка).

Как се пишат "царските" сонети?
Първа строфа тезата задава.
С тези рими тя ни задължава.
В равни стъпки свършваме куплета.

Антитеза тук се появява:
има мнение, че не е прието
двете рими да се сменят, ето
точно както тук например става.

Скачат с призив някои поети,
казват "щом е схемата такава
ние трябва да наложим ВЕТО!"

Тук въпрос-поанта ще поставя.
Как тогава питам Ви, кажете
нови схеми някой ще създава?!

Да пишем по схемата?! По коя схема? Там май са чули че има само две - "италиянска" и "шекспирова", която ти наричаш "английски тип". В Англия има автори, които пишат в стил  "френски ренесанс" с терцети като "Сонет" на Пушкин, Пърси Б. Шели пише в своя форма - четири терцета и едно двустишие (Ода на западния вятър) , Едмънд Спенсър също има собствена схема на римуване, Дж. Милтън , О. Уайлд,У. Йейтс...пишат "италиански", макар да са англичани.

Приветствам идеята да се учим.:)

Когато някой непознат автор не използва познатаите ни схеми си казваме "тоя нищо не разбира". Там го казват  така:  опитва се да пишe.