Комета ....Падаща звезда .... .
Изгарящ огън , гаснещ в мрака
Дали не беше любовта ,
която толкоз дълго чака

Измокри утрото листата ,
напръска ги със летен дъжд
Усетих те... Дойде с росата
Дойде тъй просто ... Изведнъж .

Погалваш ги .Ей тъй , с ръчица
притворените ми очи
и даваш ми една искрица
 която с мен в деня вьрви

Прашинка щастие в рьката
Достатъчна за мен си ти .
Желая те , и ще те пазя ,
далеч от чуждите очи