БЛАГОДАРЯ КОЛЕГИ!!!!!!!

Абсолютно си права paideia! Само, че изходът не са сигнали до МОН, защото съм сигурна че през годините голегите са писали, но те са потулени някъде. Аз имам достатъчно материали заснети с камера, но на кой да ги предоставя - на медиите ли? Знаеш ли колко пъти съм се обаждала в местните медии по различни поводи и отговорът е - Ще се обадим на кмета да разберем какъв е проблема. Е, как кметът да им каже, какъв е проблема - за него е по-добре да няма проблеми. Когато ни оборудваха комп. кабинет дойдоха и снимаха. Но после никой не дойде да види как функционира. Компютрите изобщо не работят, а някои от тях вече и липсват. Пълно безхаберие от всякъде. И това не е само в нашето училище. Поне за общината мога да кажа, че в другите е и по-зле. Там всеки идва изкарва си часовете и обратно на автобуса. Недоумявам как колеги отиват в 8.30 на работа и се прибират в 12.00 с автобуса, а аз идвам в 7.30  и с прибирам в 14.30.

Трябва да застана като колежката от с. Върбовка, която се изправи пред БТВ - и всички и направихме евала. Знаете ли обаче каква е истинатА. Платиха й и й обещаха топло местенце в РИО на МОН за тези думи. За да каже истина, която всички я знаеха. Накараха я бивши директори и управници останали на сухо без топлите си места . Те я свързаха с медиите и организираха всичко / иначе кой ще обърне внимание на един селски учител/. А тя се продаде.
Затова не искам да сигнализирам МОН на тях предварително всичко им е известно. Единственото, което мога да направя лично е да си върша работата с надеждата, че някога нещата ще се оправят.

Здравейте! Аз също се радвам, че открих това пространство. То ме държи будна, макар и вече извън системата. Просто ми липсва. С болка ходя до входа на училището, за да заведа детето си. За съжаление образованието напускат, качествените хора, онези, които истински обичат децата и са призвани да бъдат учители(не визирам себе си). Разбира се, територията, на която живеем (разбирай държавата, трудно ми е да я нарека така) им помага.

Още в първия си коментар по темата за ДЕЛЕГИРАНИТЕ БЮДЖЕТИ И СЕЛСКИТЕ РОМСКИ УЧИЛИЩА казах, че съм работила в такова училище и затова проявявам чувствителност към темата. Постигнахме страхотни успехи, но зад тях стой неуморния труд на колегите ми. Да струва ми се глупаво и нередно да съществуват добри и работещи училищни практики (те хич не са малко) и неработеща национална политика по въпроса за интеграцията на децата и учениците от етническите малцинства.

Спомнете си обаче какво написах. За мен то бе едно конструктивно предложение(поне в такава посока текоха мислите ми) към Корали.

Все още смятам, че Общински администрации, РИО, всички институции имащи отношение към проблемите на децата, родителите и самите деца трябва да участват пълноценно в училищния живот.  Само тогава би било възможно да променим апокалиптичната картина на българското образование.

Може би със следващите си мисли ще предизвикам поява на мнение, че мисля като директор, но винаги съм работила водена от максимата, че те експертите в РИО са от нашата страна на бариерата. Да не си мислите, че качествените хора там горят от желание да влизат в ролята на диверсанти нахлуващи в това или онова училище и да всяват ужас и страх у хората. Помислете си имали по- проверявана система от нашата!!! Ще се радвам, ако получа положителен отговор. Кажете ми, ако се сещате за пример на добра координация между институциите работещи в името на децата. Пишем до второ пришествие на социалните за налагане на наказания, колко пъти обаче получихме отговори от тях какво са предприели и какъв е резултата постигнат след техните действия. И само това ли? Какво правят общините е следващия ми въпрос? Пренасочват средства от едно в друго училище(в най-добрия случай) по –често става пренасочват парите от образование към други зейнали дупки в общинските бюджети. Като за капак идват и ниските заплати и унижението на работещите в системата от неработещите учебни програми, от неработещите ДОИ и липсата на национална политика в която и да е част на системата. Тогава нека да забравим за национална политика и да си говорим за регионални или по-добре училищни.

За това подкрепям Пайдея в идеята и да се обединим и да помислим как да генерираме опита на всеки един от нас за каузата на българското образование. В противен случай може би след две-три години образованието няма да го има.

Мисля си, че това което си направила не е просто промяна, а по-скоро революция.  Знам какво е в малките населени места там, където всеки е човек на някого и трябва да се съобразяваш с местните величия, които понякога се държат и като феодали. Знам колко е трудно. Настоявай да поканите кмета, докато детето не се разплаче не го вземат на ръце, нали така беше? Покажете му, че работите и имате нужда от ............ Провокирай директора( поне опитай) направете училищна стратегия( макар че тя трябва да съществува) заедно с родителите на база добре направен анализ – имате основание предстои реформа в образователната инфраструктура. Аз бих използвала и този довод пред колегите, разбрах, че са пред пенсия. Попитай ги къде ще си намерят работа, ако евентуално се стигне до закриване. Сега се сещам прилагахме програмата “Толерантността се учи” и направихме заедно с децата Харта за правата на ученика, на която поканихме и РИО и социалните и общината и местния селски кмет, а да и народен представител(не че нещо ни донесе, но това ми беше за урок как да си искам после). И ни забелязаха. Колегите се страхуваха, училището не беше угледно или както се казва не беше за пред гости, но след това последваха средства и промяната дойде. Децата не са ви малко, ако има наблизо и друго селско училище помечтайте и се преборете да станете средищно училище. Знам колко е важен директора, но се опитайте и без него.