Мислите на един мислител

21 октомври 2009, 23:37 Публикувано в BgLOG | 7 коментара , 502 прочита
Етикети: любов, смях, нещата от живота

Събуждам се. Нещо ми пробива главата. Пак ли се напих снощи? Не помня
да съм пил, не съм пил. Ясно съседът от страни се опитва да прокопае
тунел през моя апартамент, под пред текст, че прави ремонт. Търпя, как
няма да търпя нали в момента в който вдигна повечко шум се вика
полиция, но аз съм толерантен. Ставам. Отивам да си правя кафе. Няма
кафе. Не съм купил кафе, а пък съседа от горе марширува. Продължавам да
търпя. Включвам телевизора с надежда да се разсъня. Новини: "Мъж боцка
деца със спринцовка", "Отвличат син на бизнесмен". Какво ли ме
интересува мен, имам си собствени проблеми. Почвам да чистя
апартамента. Каквото и да правя, както и да се опитвам да се разсея,
съзнанието ми все се концентрира върху неуспехите в живота. Не мога да
си намеря работа - некадърен съм. Не мога да призная чувствата си на
момичето което обичам - некадърен съм. Интересни заключения, дали са
верни? Би трябвало, всички ми го повтарят, а щом те го казват, трябва
да е истина. Аз съм толерантен, търпя. Новините продължават. Закръглен
плешив чичко говори нещо: "Общо взето". Каквото е общо сте го взели, а
аз какво взех от живота? Неуспехи, лоши спомени и сметки. Е поне съм
взел нещо, нали? Съседът продължава да копае стената, а аз продължавам
да търпя. Толерантността е нещо странно. Отивам да купя кафе, но за
жалост продължавам да мисля. Мисля колко би било хубаво ако не мисля.
Тази мисъл бива изместена от старата мисъл за живота ми. Поглеждам си
колата, някой ми е откъртил емблемата. Детето на съседа копаещ тунел в
апартамента ми, държи емблема, но аз търпя. Отминавам и отивам до
магазина. Бъркам в джоба и напипвам само непостигнати мечти и жълти
стотинки. Нали съм безработен, нямам пари. Прибирам се, а конструкцията
на тунела е спряла. Какво ми остава сега освен да легна да спя. Какво
като е 12:00 на обяд. Лягам с надежда като се събудя утре сутринта,
живота ми да се е оправил.

RSS за коментари Коментари

# | от Koprina на 22 октомври 2009, 10:54

Ама, че мисли са те налегнали...Изгони ги! Търпението не е най- добрият съветник. Аз много бягам от мисли- мисленето явно ми е противопоказно :)) Бягам- буквално, обувам си маратонките и тичам до припадък:)) Лягането изобщо не ми помага. Писането, понякога е за добро, друг път не е, зависи кой как ще разбере, как ще изкоментира.... Други си купуват шоколади, трети спорят или търсят смешното в ситуацията....Всеки си има начини....Твоят начин явно е сънят..Дано сънищата да са приятни!

# | от poksi на 22 октомври 2009, 11:16

Харесва ми,млади човече!Ама я повече позитивизъм!;)

# | от Sluchaina на 22 октомври 2009, 12:03

Здравейте, човече :))

Първо, искам да ви уверя, че никак не е задължително това което хората говорят да е истина - в повечето случаи е измислица, чиста лъжа, гразна клюка или нещо подобно. Не е красиво да се оставите на общественото мнение да ви определя като кадърен или некадърен. Опитайте се да се определите сам. Ако и вие самия се определяте като некадърен - тогава положението е сериозно и трябва да направите нещо по въпроса - напр. вместо да легнете в 12 на обяд да спите, да излезете, да се размотаете нанякъде, да потърсите работа, да намерите смисъл в нещо - каквото и да е. Джобовете на всички ни са пълни с непостигнати мечти, но позитивното мислене ни помага да се надяваме, че това е временно състояние. Живота не се оправя от самосебе си. Той чака вие да го оправите. Поздрави :)

# | от pestizid на 22 октомври 2009, 13:10

Да започнем с нещо малко. Откъртената емблема. Никакво мълчание! Доколкото описваш, си човек толерантен, значи може да намериш подходящите думи и да се разбереш със съседа и/или детето му за това. За ремонта май е неизбежно, по-добре наистина човек да се възползва от хубавото време и да се помотае, не е задължително да виси в някое заведение. Мен например много ме успокоява вода, затова често вися на Ариана и си зяпам, ама сега вече езерото е източено, или поне вчера беше. Остава ми пиршеството на есенните цветове.
Няма как като легнеш да спиш и като се събудиш, животът ти да се е наредил. Дори на Спящата красавица не ми прилича. Няма логика, просто. Защото, нещата, които искаш да промениш, зависят изцяло от теб, :) Не е като при таралежа например, увие се в шумата и напролет се събужда проспал студената зима (студ, глад, влага...). И на всичкото отгоре поотслабнал, :)) Между другото, текстът ти е написан с намигане.

# | от entusiast на 22 октомври 2009, 19:55

Хора не правите ли разлика между, автор и лирически герой? Това очевидно е разказ или някакъв друг тип литературна фикция и факта, че е написан от първо лице не значи, че е истина, все пак :)

Историята е готина иначе!

# | от poksi на 22 октомври 2009, 20:10

Абсолютно прав си,entusiast!:) И все пак ,мисля,че са интересно обединени историйки.Ама истински-много реално звучат,да му се не види!И моят съсед прави ремонт в събота по обяд,когато беше студено и нямаше къде да избягаме...

# | от Koprina на 22 октомври 2009, 20:16

Е, по принцип всички в блога пишем за разни лирически герои в 1л. ед.ч.- после ги анализираме :))) Иначе ще е книжка с разкази, без коментари......

П.С. Забележи, че дори в Общностите: литература и поезия, където има творби с висока художествена стойност присъстват коментари със съвети и анализи на лирическия герой, на които авторите отговарят от 1л. ед.ч. от името на лирическия герой:)

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Мислите на един мислител

RSS за коментари Коментари

Приятели