+2 2 гласа

Най-добрият домашен любимец за мен :)

И аз като дете съм минала през желанието да имам собствен любимец, и то да е по-голям, и да е куче. Много обичах кучетата. Нашите дълго се дърпаха, защото ще му е тясно вкъщи, но най-накрая се сдобих с един прекрасен полукралски пудел. В последствие Роко (пудела) се разболя от епилепсия и накрая останахме без него.
Това беше в детските години. Мина много време от тогава. Но преди години на мен отново ми се прииска да имам домашен любимец. Но вече като по-голям човек, сама прецених, че вкъщи няма място за куче, а и аз самата нямам толкова свободно време да се грижа за нещо по-голямо. Именно тогава едно мое старо гадже ми подари една червенобуза костенурка. Оказа се невероятно сладко същество, което по цял ден си плува в аквариума, гледа умно, яде малко и не изисква кой знае какви грижи. Разбира се, появи се нуждата от "съквартирант", така че скоро му взехме другарче. Така и не разбрахме разнополови ли са, но не съм ги хващала на калъп :) Интересното е, че са ужасно пъргави. Случвало ми се е да ги изпускам в банята и ... не мога да ги хвана да ги прибера пак в аквариума :) След време костенурките порастнаха доста, наложи се да вземем по-голям аквариум. Единственият проблем беше, че големият аквариум се миеше по-трудно и почнах да се затруднявам при смяната на водата.
Костенурките си останаха перфектният домашен любимец за човек като мен, който няма достатъчно време да разхожда куче и да купува супер специална храна. Да, не можеш да ги погалиш и да им метнеш нещо и те да го донесат, но пък си имат други преимущества :)
Сега костенурките ми живеят в ... Гърция. Подарих ги на един колега на Тери, който се е преместил да живее там заедно с приятелката си, и е взел и любимите животинки. Даже до колкото знам е експериментирал и им е слагал уеб камера да види какво правят, когато го няма вкъщи, защото те все пак са много страхливи и като има хора наблизо не се отпускат много :)