+2 2 гласа

Париж през моите очи

Париж винаги е изглеждал много романтично в моите очи. Миналия май с майка ми решихме да си доставим това удоволствие да отидем там заедно. Все пак тя ми е най-скъпия човек човек и най-много заслужава моята компания.

Организацията се оказа доста трудна и скъпа, но в крайна сметка резервирахме билети, хотел и зачакахме датата. За първи път летях със самолет (като изключим полета София - Варна през детството ми) и бях доста изплашена да не ми се разбунтува корема. За щастие всичко мина добре и пристигнахме доста бързо в Париж. Там бяхме платили да ни вземе кола, като понеже имаше доста голяма разлика в цената между шофьор, говорещ английски и шофьор, неговорещ езика, нашият не говореше. Но какво беше учудването ни, когато в един момент той се обърна към нас на добър английски и завързахме доста интересен разговор за града и особеностите му.

След като се настанихме в хотела, колкото и да бяхме изморени от пътуването, тръгнахме към центъра на града. Париж се оказа страшно голям град, беше пълно с хора, направо хаос ми се видя, пък и беше някак мрачно, та първите ми впечатления не бяха особено позитивни.

За същата вечер имахме резервация за Мулен Руж, която се оказа едно от най-интересните неща за мен там.

 Paris 2008-10068340

 Представлението беше второто за вечерта и започна някъде към 23 ч. Когато пристигнахме, бяхме учудени че има огромна опашка отпред. Всички бяха облечени официално. Появиха се служители на заведението и ни разделиха на две групи, като едната влезе по-бързо. По какви критерии ни разделиха, така и не разбрах. Веднага щом влязохме вътре, други служители ни поеха и за нула време ни разпределиха по масите. Нямаше време за хъкъта-мъката, те просто бързаха да си свършат работа и не ги интересуваше къде и как искаш да седнеш. Вътре беше забранено за снимане, но аз нали съм си българче :)... Отношението на персонала беше в известен смисъл грубо, те просто си вършеха бързо задълженията и не отделяха особено време да говорят с клиентите. Програмата обаче се оказа, че МНОГО си заслужава. Прекарахме два и повече часа, вперени в сцената, където непрекъснато излизахе мъже и жени танцьори, не много облечени :)

Навръщане към хотела минахме по улицата, която е техния вариант на нашия лъвов мост :) Там е пълно с сексшопи и такъв тип заведения. Най-забавен ми се видя този магазин, погледнете името му:

 Paris 2008-10068342

На другия ден решихме да видим прословутата Айфелова кула. Това обаче се превърна в дълго и мъчително чакане. Оказа се, че и в Париж това са почивни дни, както в България и се беше стекъл народ откъде ли не. Опашката пред кулата ни отне... 3 часа и половина. В един момент бях готова да се откажа, но като си помислих как сме чакали толкова много, все пак устояхме. Гледката беше внушителна и отдолу-нагоре, и обратно :)

 Paris 2008-10068354

 Paris 2008-10068379

 Честно казано, не съм от хората, които много се увличат по хубави гледки, но това просто беше невероятно!!! Излишно е да казвам, че горе беше пълно с хора. Имаше два асансьора (може и повече да са били, не помня), но за тях се чекаше много и на слизане се пробвахме пеша. ГОЛЯМА ГРЕШКА!!! Айфеловата кула е много трудна за изкачване, както и за слизане. Слязохме пеша само от третия етаж, но изплезихме езици, докато стигнем до долу и там прекарахме доста време на една каменна пейка докато се освестим... Въпреки всичко това, кулата си струваше!

Обслужването в Париж по заведенията се оказа не много дружелюбно. Където и да седнехме, все ни сервираха троснато и бързо, сякаш всяка секунда е важна. А и като кухня не съм особено впечатлена. Няма да забравя най-скъпия ни и безвкусен обяд там - беше в едно ресторантче-коребче на брека на Сена. Като цяло основно помня че ядохме някаква сурова кайма с някакви треви...Paris 2008-10068448

 Този ден бяхме много изморени, но с последни сили успяхме да се разходим по Шанз-елизе и Триумфалната арка. Придвижвахме се с такси. Беше по-скъпо, но пък ни спести много време, за което време видяхме повече забележителности. Навсякъде беше много красиво и поддържано, а архитектурата там е невероятна.

 Paris 2008-10068394

Много приятна беше разходката ни с открит автобус из града. Така успяхме да видим много, като в същото време аз се забавлявах че съм на горния етаж (детска му работа). Отскоро видях, че и в София има подобен такъв автобус, но онези  френските са изцяло кабрио :)

 Paris 2008-10068356

Комуникацията с местните се оказа доста трудна, тъй като те или не знаеха английски, или не искаха да говорят. Това обаче не ни попречи да направим един страхотен шопинг (не ми харесва тази дума, но описва добре това, което направихме) и да намерим много хубави и модерни дрехи на доста добри цени. Даже се обзаведох с няколко  модерни парцалки от един магазин за "Дрехи за коктейл". Като се върнах в БГ моят приятел се майтапеше, че съм си купила дрехи за сервитьорка :)

Междувременно, тъй като с мама бяхме притеснени, че сме оставили дома без надзор няколко дни, бях помолила моя приятел да мине няколко пъти и да види дали всичко е точно. На втория ден получих смс от него с текст: "У вас всичко е наред. Но някой е влизал и ти е откраднал единия чорап" :)

За Париж не са достатъчни само няколко дни, но ние се радвахме и на тях. Сега, когато мина известно време от екскурзията ни там, и като гледам снимките, мога да кажа, че това е един много красив град, но с недружелюбни жители. Въпреки това се получи една прекрасна почивка, която се радвам, че споделих с майка ми.