Най-хубавият ми Св. Валентин

За Св. Валентин много се е изговорило. Мненията обикновено са 2 - повечето хора не уважават празника, защото не трябвало само на този ден да се показва любовта, а другите празнуват, правят резервации и  изненади на любимите хора.

Романтична душа съм, признавам си. И харесвам всички хубави празници.  Затова винаги когато мога и има с кого се старая Св. Валентин да е един по-специален ден. Защо пък да не покажем на някой, че държим на него? Той ще се зарадва, ще му остане един хубав спомен.

Тази година отпразнувах деня на влюбените по най-хубавия за мен начин. Със сигурност има и по-хубави, и по-скъпи начини, но не парите правят любовта.

И така, с моя приятел си подарихме един уикенд в Пловдив. Пловдив е един от най-любимите ми градове в България. Разходките по пловдивските улици са много приятни. Там има една скрита романтика, няма ги онези високи сгради, характерни за София и мисълта да се изтиска максималното от терена за строителство.

Пристигнахме в Пловдив в петък късно вечерта. Вечеряхме в един голям ресторант срещу завода на Каменица и след това се отдадохме на почивка в хотелчето. Оказа се в хубав квартал - срещу Международния панаир. Не бих правила реклама, но от хотела и обслужването бях много приятно изненадана. Бяхме в апартамент, не ни липсваше нищо. За 14-ти бяха направили празнична украса и ни бяха оставили в едната стая кошница с различни бонбони и шампанско.

На празника се събудих и се сетих за една песен, в която се пее: "Днес се събудих до теб и се сетих колко чаках за този момент."Да, хубаво беше да се събудя така, човек рядко се сеща да се радва на малките неща...

Сутринта на 14-ти си направих удоволствието да закуся в леглото. Много ми допада тази мързелива идея :) Дадох подаръка на моя приятел и много се зарадвах, че наистина му допада. Няма нищо по-хубаво от това да видиш усмивка на лицето на някой, който си се старал да изненадаш, прекарал си доста време в мисли какво би го зарадвало и откъде да го намериш. После цял ден се отдадохме на разходки из Пловдив, накрая стигнахме до Араповския манастир. Моят приятел много искаше да го види. Аз въобще не горях от желание, но си казах, че щом това иска и го радва, защо да не отидем? Все пак той се старае за мен, трябва да получава и той същото. Оказа се място без жива душа, пълна тишина. Известно време се разхождахме на двора без да видим никой. Изненадващо от някъде се появи един игумен. Не беше особено гостоприемен, но ни отключи църквата и влязохме да запалим една свещичка. След като излязохме, той веднага заключи  и се прибра. Тръгнахме си, размишлявайки върху странната случка. Почувствахме се като в чужда собственост, но сигурно и обитателите на манастира имат някаква причина да са по-студени...

Неусетно мина целия ден в приятни моменти и онова чувство, че после ще си спомням за този ден и ще ми се иска да не е свършвал.

Изморихме се доста от разходките, пък и моя приятел караше и в двете посоки.

Навръщане от Пловдив минахме през една ферма за щрауси.

 

 Не знаех за нейното съществуване до сега и страшно се зарадвах, че мога от толкова близо да видя тези екзотични за България птици.

Прибрахме се изморени в София, но пълни с прекрасни спомени. Да, хубаво е да си влюбен...