Статия от вестник “Frankfurter Allgemeine Zeitung“

  Губещите от подема са в училищата

Българските учители стачкуват. Тяхната мизерия става по-голяма в резултат  на бума след влизането в Европейския съюз.

СОФИЯ, 28 октомври 2007 г. Завършва първата година от членството на България в ЕС и един бегъл поглед назад води до две констатации. ПЪРВО: Икономическите условия на живот на българите са се подобрили. ВТОРО: Икономическите условия на живот на българите са се влошили. Това че тези противоречиви оценки в действителност се допълват, показва продължаващата вече седмици наред стачка на българските учители, която през тези дни достигна нова връхна точка чрез демонстрации с десетки хиляди участници по улиците на София. В неделя в България се проведоха общински избори.  Тъй като в градовете и общините предстои да се управляват и разходват и помощи от ЕС, борбата за гласове на гражданите през тази есен беше особено ожесточена. Затова някои политици не желаят да се набият на очи с груб отказ за удовлетворяване на  финансовите искания на учителите.

            Социалното недоволство сред учителите става по време, когато според статистиките България изживява  икономически възход както никога досега. Съобщенията за успехи напомнят донякъде за старата комунистическа реторика, възхваляваща рекордни добиви и преизпълнени петилетки. По данни на Националния статистически институт брутният вътрешен продукт през първите шест месеца на 2007 година е нараснал с 6,4% в сравнение с миналата година, т. е. никаква индикация за отслабване на растежа. Безработицата намалява, в София и други градове на практика тя напълно отсъства. Според повечето западни инвеститори бизнесът им се развива добре, оплакват се само от липса на специалисти. Този недостиг се усеща дори и в някои провинциални градове. Най-големият работодател в дунавския град Русе, немски инвеститор, който има там корабостроителница за презокеански кораби и дава хляб на повече от 1000 (хиляда) души. Неотдавна той получи разрешение да наеме 100 заварчици от Виетнам, тъй като местният пазар не може вече да покрива този дефицит.

Икономическият възход обаче хвърля тъмна сянка върху много българи. Инфлацията в страната е около 12 %, а толкова висока не е била от почти 10 години. Преди всичко трябва да се отбележи нарастването на цените за плодове, зеленчуци и месо. Дялът  на разходите за храна в цялостния домакински бюджет на най-бедната страна членка на ЕС е значително по-висок отколкото този на богатите западни икономики.

Според Георги Ганев, икономист във водещата институция, създаваща интелектуалния потенциал на страната, т.е. Софийския център за либерални стратегии, растежът на цените за хранителни продукти през първата година на членството на България в ЕС не трябва  да се обяснява само с лошата реколта. При това на много площи, където по-рано са се отглеждали зърнени култури, сега е била засята рапица за добиване на биологични горива, което понастоящем е по-рентабилно. „Все повече българското селско стопанство изнася хранителни продукти, но има и много земя, която си стои необработена. Нашето селско стопанство е  все още твърде неефективно”, казва Ганев.

Със своите заплати  обаче заетите в частния сектор българи могат да устоят на това развитие. Кафетата и ресторантите са по-пълни, отколкото преди няколко години. Хората могат да си позволят да ползват такси, задръстванията стават по-големи, в много жилища неуплътнените прозорци се заменят с нови дограми. Възникнала е средна класа, макар и  още много  слабичка и крехка.

            Особено са затруднени обаче много хора, които зависят от държавния бюджет. Защото губещите  са не само там, където обикновено се предполага, т.е. сред помощния персонал, а и сред полицаи, пенсионери и учители, които водят ожесточена  битка за оцеляване на най-долното стъпало на стълбицата по доходи. Заплатата на един български учител е между 170 и  220 евро. Учителските синдикати поставят искане за двойно увеличение, тъй като с настоящите доходи те не могат да преживеят дори и в България. Много учители дават частни уроци или сменят работното си място в частни училища, ако квалификацията им позволява. Там обучават децата на онези родители, които могат да си позволят да преместят своите отрочета от държавните училища, в които нивото непрекъснато спада. Други стават таксиметрови шофьори или келнери. Освен това ниският социален статус на учителската професия доведе  до отблъскване на младите кадри от този бранш.

            Досега правителството не е приело исканията на учителите. Социалистическият министър-председател Станишев сплашва с растеж на инфлацията и е склонен само на незначително увеличение на заплатите. Гневът на учителите беше раздухан наскоро допълнително от проведен разговор между министрите на образованието и финансите пред неподозирано от тях включени микрофони. В този разговор те са се  подиграли и унизили стачкуващите. Протестите, останаха мирни, но все по-напористи и неотстъпчиви. През миналата седмица учителите издигаха улични блокади на важни кръстовища.

Бойко Борисов, кметът на София и евентуалният бъдещ министър-председател може би ще извлече изгода от стачката на учителите. Досега той успешно се е представял като изразител на интересите на обикновените граждани срещу надмощието на  властимащите, от които той се разграничава от години. И според анкети  той без съмнение ще се утвърди като кмет на единствения милионен град в България.

Автор: Михаел Мартенс

Вестник  “Frankfurter Allgemeine Zeitung“