Глобализъм и монополизъм

05 декември 2008, 08:43 Публикувано в BgLOG | 13 коментара , 898 прочита
Не мога да си обясня всеобщия ентусиазъм, който е обхванал жителите на София по повод новооткрития „Starbucks”. Дразни ме цялото това възхищение. На пръв поглед „Starbucks” не е нищо повече от верига кафенета, разпространена в почти всички държави западно от България. Всъщност това е поредната глобална корпорация, която пуска пипалца у нас.

 

Живяла съм в Англия и по стечение на обстоятелствата съм посещавала „Starbucks” и мога да ви кажа че не е нищо особено. Има изключително малък асортимент, скъпо е, на самообслужване е и със сигурност не е по-добро от повечето български кафенета. В Англия има 3-4 „бранда“ заведения, които имат клонове във всеки град, село и квартал и дори и да искаш да избягаш от цялата тази еднаквост – мисията е невъзможна. Където и да отидеш – всичко е еднакво – Манчестър, Ливърпул, Лийдс, Лондон – само Starbucks, Cafe NERO, Cafe REPUBLIC – монопол отвсякъде. Няма ги малките квартални кафенета със собствен стил и визия. Навсякъде еднаквите картонени чаши – по половин литър, които на българина му изглеждат много фешън, спретнатия изкуствено усмихнат униформен персонал. Иначе всячески се опитват да ти натрапят, колко са натурални, органик, феъртрейд, как подпомагат бедните африкански държави, производители на кафе, но всъщност са просто една оргомна фабрика за пари!

 

На мен не ми харесва цялото това глобализиране. Пътувахме от Англия до България с кола, минахме през доста държави. Много бях изненадана, виждайки навсякъде едни и същи вериги магазини (LIDL, ALDI, ASDA), заведения за бързо хранене (MC Donalds', Bugrer King, KFC), бензиностанции (Shell, OMV), кафета (вече ги споменах по-горе). Не можеш да усетиш автентичността на всяка отделна държава. Единственото предимство, което откривах в Starbucks, когато бях в Англия, е че предлагат еспресо (дори като си поръчаш те предупреждават, че това е едно много концентрирано кафе и е много малко като количество :). В България обаче и това предимство отпада. Странно е обаче как се радват хората на това, че вече и ние си имаме Starbucks, точно като на първия MC Donalds'. 20 години след падането на комунизма сякаш продължаваме да се впечатляваме от нещо само защото е „вносно“ и идва от запад.