Детските "бисери" - извор на настроение, съобразителност и усет към логичното

30 юли 2009, 18:22 Публикувано в Предучилищна педагогика | 6 коментара , 1108 прочита
Категории: Детски парламент, Трета възрастова група /5-6 години/, Втора възрастова група /4-5 години/, Първа възрастова група /3-4 години/, Възпитание и обучение в детската градина /3-7, Педагогика на ранното детство /0-3 години/, Семейство
Ключови думи: мъдрости, настроение, малчугани
           Неведнъж съм се замисляла как в детската градина, нашите малчугани "компетентно" и сериозно се опитват да си обяснят вълнуващи ги проблеми, или как успяват да дадат един неверен, но логичен отговор на някакъв зададен въпрос.Често, техните толкова умни и смешни отговори, са повдигали настроението и духа ми сред напрегнатото ежедневие. Записвам и събирам в един бележник, много от "мъдростите" на децата през годините. Някои от тях искам да споделя тук. Предлагам Ви да ги прочетете, а ако желаете - споделете оригинални мисли и  нетрадиционни отговори и на своите възпитаници.

 Гергана 6 год.: Госпожо, изгубих си сливиците! Снощи мама ми каза, че са паднали. Аз си ги търсих и под масата, и под дивана, и къде ли не... Не можах да си ги намеря и сега ме боли гърлото.

Антон 5 год.: "-Деца, вижте каква висока кула си построих!" Сашко възхитено реагира: "Ле-ле, истинска Айфелова акула!"

По математика, за разпознаване на геометричните фигури, задавам въпрос: "Как се нарича геометричната фигура, с която са нарисувани крачетата на Зайко?" Антон отговаря: "Обувки".

Разговор-беседа за героизма и смелостта на В. Левски, за обесването му. Става Игнат и казва: Госпожо, чудя се защо тези неща не ги знам. Сигурно тогава не съм бил роден, защото иначе щеше да ги помня.

Николай 6 год. ( Разговор-беседа за лекарската професия ): Те ни лекуват да сме здрави, аз знам много неща за тях. Като се разболея, мама все ме води в поликлиниката. Там ме преглеждат и ми изписват лекарства. Даже съм виждал как едни специални доктори правят снимки на крака, ръце и кореми - ама не са фотографи. Те се наричат  ге-не-ко-ло-зи (вероятно искаше да каже рентгенолози ).

Тони 5 год.( Полезни ли са, или  вредни насекомите?) На мен, като съм се търкалял в тревата, в главата ми се хвана един кържал. Отидохме при леля Цонка, тя го намаза с олио и като го завъртя, въртя - чак свят му се зави и той ме пусна.

Антон 6 год. Разговор-беседа за безопастност на движението: Госпожо, в селото на баба, един пиян мъж като си вървял, блъснал един камион. Носа му цяла седмица бил в кома, защото се счупил, когато паднал на земята.

Нели 6 год. (разказва за по-малката сестра на майка си): "Моята леля винаги се прибира много рано в къщи, а пък дядо все й се кара." На въпроса ми "Нима е лошо да се прибира рано?", Нелито отговаря:"Дядо ми й каза: Нали ти казах да се прибереш рано вечер, а не рано сутрин!

Ники 4 год.: "Лельо Златке, моята ябълка отдолу много е брадясала, виж я." Лелята: "Дай, Ники, пропуснала съм да я обръсна!"

Емил 5 год. - не обича макароните: Госпожо, нека да не ям! Защото като ми оперираха сливиците, на гърлото ми направили една голяма дупка и през нея не бива да влизат макарони.

"