ЗЪЗНЕЙКИ

Някакъв йога на връх Хималаите

върху купчина лед се бил настанил,

разбира се, гол и знаете ли,

че за една нощ я стопил!

Седи си спокойно отгоре му, значи,

и до бучка стопява въпросния лед!

Това е страхотно, нали, обаче

аз не съм йога, а изнежен поет.

Термометърът щом се насочи към нулата,

тракам със зъби и трудно дишам.

А на това отгоре температурата

влияе на всичко, което пиша.

Получава се нещо студено и тъпо

като това, което в момента четете,

та сам си викам: “Май че настъпи

време да станеш йога, поете.”

ПРИЯТЕН ОБЕД

Започвам с водка. Малка. И салата.

Разбира се, екологично чиста.

А после – още три – да е душата

съвсем, съвсем спокойна и лъчиста.

Хайверче, рибка и скаридки нежни,

луканка , пастърма и майонези разни –

да спрем дотук с ордьоврите, понеже

са твърде много и разнообразни.

Основното – пържоли, печени на скара

и всичко там, каквото се полага,

виенски шницели, с размери на китара,

полети с “Гулденбург” и със “Малага”.

А икономът ми застанал е на пръсти

и спешно носи блюдо подир блюдо,

и подир всяко (милият) се кръсти,

същисан от това гастрономично чудо.

Накрая пурата (хаванска) със коняче

(приличам на испански кабалеро).

Сега съм вече на върха, обаче

не може без кафе “Бразилиеро”.

Така наяден сито и по светски,

съвсем не знам дали от малка нужда

или алармата на “Опела” съседски

отново свински гладен ме събужда.

СРЕЩА

Вървя и гледам: насреща

едно Нищо се движи.

Нищото не е Нещо,

а въпреки туй, го виждам.

Викам му: „Здрасти бе, Нищо!”,

а то не ми отговаря.

Не се тормозя излишно

и продължавам по тротоара.

Но в мене горчиво приижда

гадничка мисъл такава:

щом Нищото не ме вижда,

какво ли съм аз тогава?

ВИРУС

Както сладко бях заспал,

някакаъв особен звяр

почна стръвно да ме хапе

и ме гъделичка с лапи.

Че е звяр, ама какъв е? –

азиатски ли? – не знам,

дали мечка, дали лъв е? –

всеки случай е голям.

Цапнах го със аспирин,

рекох си: „Сега го вързах!”

Зяпна кучият му син

и изгълта го набързо.

После пробвах с „Калорекс”

(от автобусната реклама),

той извади пак рефлекс

и ефект отново няма.

А носът ми взе да капе,

влезе в мензис непривичен,

а пък звярът –  хап, хап – хапе,

сякаш го е заобичал.

Насъбра се в мен омраза –

кихнах! – блокът се разтресе

и го пратих за зараза

в меката ни есен.*

Тъй че – вече е свободен

и внимателно вървете.

Поетичен вирус броди:

Хора, бдете!**

* Като на Валери Петров

** Той и Юлиус Фучик ги е карал да бдят, ама...

Още аз не бях пиян

и казах на Гошо,

че наистина не знам

нищо за Добро и Лошо.

Казвам му, че само Господ

съди грехове човешки,

а душата като с троскот

е обрасла с грешки.

Гошо пък е атеист –

в Бога няма зрънце вяра.

„Аз пред себе си съм чист!” –

пиянски повтаря.

И изобщо не мирясва,

ръмжи и мърмори:

„Пишеш, а не ти е ясно

за какво се бориш?!”

Че не ми, не ми е ясно,

даже не съм се замислял,

затова и нещо свястно

не съм и написал.

Пие и не млъква Гошо –

той алкохолист е.

„Свърши водката и Лошо –

викам – туй е, атеисте.”